Източниците на вдъхновение могат да бъдат различни. Така например преди време написах новела, идеята за която се зароди от фразата "Something is changing inside you" от песента на Guns N' Roses "Don't Cry". Творбата ми разказва за зверове, чието захапване те заразява и те превръща до голяма степен в подобно на тях същество, като единственият начин да се избавиш от вируса е на свой ред да заразиш някого с него. Тази новела все още не е публикувана, като понастоящем се работи и по този въпрос. Идеята за разказа "Под повърхността" от настоящата компилация, от друга страна, се зароди абсолютно независимо в ума ми. Един ден просто се запитах "Какво би могло да накара някого да пожелае да се озове в затвора?". Разказът дава отговор именно на този въпрос. Така че източниците ми на вдъхновение са различни, но често то идва по абсолютно независим път.
Има ли в света ясна граница между добро и лошо и въпросът идва в контекста на постмодернистичното изкуство, което заличава някои граници?
Някои неща категорично могат да се окачествят единствено като "чисто и неподправено зло". Например педофилията и сродните й отклонения, както и абсолютно неоправданата и непровокирана агресия, особено когато е насочена към по-слабите. Но много пъти границата между добро и зло в заобикалящия ни свят наистина се размива. Често нещата не са само черни и бели. Спектърът на сивото е широк.
А когато говорим за обществените нагласи любопитно ни е да разберем вие като писател дали съзирате някои обществени норми, а и граници прескочени в настоящия социален ред?
Много неща, които в съвременното общество се приемат за напълно нормални, са били табу преди век. В страни като Италия и Ирландия допреди няколко десетилетия на развода се е гледало с изключително лошо око и е било много трудно да получиш такъв. Днес, за щастие, се забелязва значително подобрение в това отношение. Някога на преподавателите в България се е гледало с преклонение, докато днес нерядко те се озовават едва ли не в ролята на звероукротители. За мен и двете тенденции са вредни. Уважението е нещо, което не се дава даром, а трябва да го заслужиш и това важи и за учителите. Също така обаче, нищо не ти дава право да влизаш в час в неадекватно състояние и да пречиш на всички останали, а накрая преподавателят едва ли не бива обвиняван от родителите ти за това, че те е порицал.
Дали криминалните сюжети са шокиращи за читателите заради своята изобличителна сила и често прояви на жестокост или съвременният човек е претръпнал към тези неща?
Мисля, че това зависи от съответния човек, но като цяло определено хората са по-претръпнали в наши дни, отколкото преди половин век например.
Някога смъртта не се приемаше с такава лекота, а днес виждаме, че не само в изкуството, но и в реалния живот има промяна в отношението към нея. Дали това наистина е така и на какво се дължи ако е вярно?
Ако става дума за смъртта, описана в произведение, което е просто фикция, тогава да, смятам, че сега това се приема по-леко, и мисля, че така и би трябвало да бъде. Все пак между фикция и реалност има разлика. А ако донякъде сме претръпнали по отношение на смъртта в заобикалящия ни свят, може би е защото и до наши дни той продължава да е разкъсван от безброй кървави конфликти, чийто край не се вижда.
Каква е функцията на художествената литература - да забавлява, да поучава, а може би да възпитава? Вие как мислите?
Да интригува, да забавлява, да провокира към размисъл, но преди всичко да гради светове, в които читателят да може да се потопи.
Разкажете ни повече за третата си книга "Злините идват по три". Заглавието е много ярко и подсказва, че ще се сблъскаме с много драматичен сюжет. Такъв ли е?
Едноименната новела в колекцията започва със сцена, в която Ане-Мийке Вернблоом, по онова време още ненавършила 14, успява да убие педофила, който я е държал в плен през последните 8 месеца. 17 години по-късно Вернблоом, вече полицейски инспектор с успешна кариера, е изправена до стената, когато й се налага да разследва престъпленията на двама серийни убийци, всеки от които притежава уникален почерк, както и да издирва мистериозна жена, за странните си психосексуални преживявания с която споделят различни мъже. Поради обстоятелства, които стават известни на читателя в края на новелата, никой от мъжете не помни лицето на въпросната жена. Освен това, единият от тероризиращите Амстердам маниаци е свързан с миналото на Ане-Мийке и отправя лични послания към нея.
Има ли злодеи, които биват помилвани от съдбата или това е илюзия и разминаването им със справедливостта е само временно?
Има такива, които са съумявали да се измъкнат в продължение на десетилетия, преди да бъдат наказани по един или друг начин. Историята познава и такива, на които, поне на този свят, им се е разминало.
Какво остава във вас след като завършите една творба? Някакво специфично настроение, може би въпроси, а може би желание да разкажете и нещата, които сте оставили недоизказани?
Завършването на всяка една творба носи удовлетворение. Понякога самият сюжет води и до мисли като "Искам да видя тези персонажи в друга, коренно различна, ситуация." или "Тази тема може да се разгледа по съвсем различен начин в контекста на история, която няма нищо общо с вече завършената.". Тогава започваш работа по следващата идея.
Криминалните истории са своеобразен маркер на времето си, но в тях има и нещо универсално от гледна точка на това, че хората винаги са страдали от предубеждания и са били подвластни на силни емоции като омраза, жажда за мъст и т.н. Как мислите, можем ли да поставим разделителна линия между характерното за епохата и исторически непреходното?
В човешката история винаги е съществувал грехът. Във всяка епоха са съществували престъпления. Освен това, от най-дълбока древност у мнозина е присъствал и интересът към това, което буди страх. Формата на разказ се е променяла през вековете и хилядолетията, но тези теми продължават да вълнуват хората и досега.
Кой е най-интересният коментар от читател, който сте чували за вашите книги?
Може би случаите, когато читатели са ми заявявали, че в хода на историята са симпатизирали най-много на образ, който не намирам за най-привлекателния в съответната творба.
Кога ще очакваме послената ви книга и какво предстои след нея?
Скоро може да очаквате моите книги "Злините идват по три" и "Миналото желае своя реванш". Работя и по други проекти, за които вероятно ще чуете в бъдеще.
No comments:
Post a Comment