Актуалността на миналото, Валентин Вацев

Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото – че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази река, там, където тя се влива в безсмислието. Миналото като стар килер и историята като безусловно движение към нищото – това са двете представи на либерал-позитивистката цивилизация, които взаимно се обуславят и обосновават. И двете се основават върху идеята за времето като едностранен поток, който няма реални измерения и който по същината си е преход от новото нищо към старата нищожност.

Този сборник от статии, студии и есета има своята цялост в единната авторова гледна точка, която категорично се противопоставя на илюзията за времето и за миналото като склад с вехтории, за историята като ненужно движение назад към нищожността. Авторът е убеден в противоположното – миналото е актуално, насъщно и продуктивно. В неговите неясни глъбини разбиращото око на изследователя провижда очертания, които са всъщност – или поне могат да бъдат – очертания на бъдещето. В този смисъл миналото не е това, което е било и вече не е, а е това, което е и което може отново да бъде.




"Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото – че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази река, там, където тя се влива в безсмислието. Миналото като стар килер и историята като безусловно движение към нищото – това са двете представи на либерал-позитивистката цивилизация, които взаимно се обуславят и обосновават. И двете се основават върху идеята за времето като едностранен поток, който няма реални измерения и който по същината си е преход от новото нищо към старата нищожност.


Този сборник от статии, студии и есета има своята цялост в единната авторова гледна точка, която категорично се противопоставя на илюзията за времето и за миналото като склад с вехтории, за историята като ненужно движение назад към нищожността. Авторът е убеден в противоположното – миналото е актуално, насъщно и продуктивно. В неговите неясни глъбини разбиращото око на изследователя провижда очертания, които са всъщност – или поне могат да бъдат – очертания на бъдещето. В този смисъл миналото не е това, което е било и вече не е, а е това, което е и което може отново да бъде."