От древни времена морала се е предавал през фолклора, историите и приказките. В цялата култура на човечеството разказването на истории е било свързано с родовата памет и същността на традициите, а важна част от традициите е системата на морала на едно общество. Кои сме ние се предава и препредава в историите, които разказваме на другите хора. Постепенно с времето фолклорните литературни елементи са еволюирали до индивидуално творчество, вкоето авторите могат да бъдат ретранслатори отново на този традиционен начин на мислене, с който са захранени или да търсят нови хоризонти за развитие. И докато в литературата за възрастни търсенето на нови прочити и алтернативни начини на мислене и поглед над света е ключото, то в текстовете за деца стремежът винаги е бил дори през модерни истории да бъдат разказвани истории, които са преносители на класически форми на морала.
В приказката за Завистливия щраус, например, се обръща внимание на това, че не е хубаво да се завижда и това може да доведе до проблеми и нежелани приключения. В приказката за птицата Додо се обръща внимание на това, че кражбата е не просто нещо лошо, но може и е логично да последва наказание. И докато не се поправиш няма да бъдеш добре приет и уважаван. Приказките отново и отново предават на децата едни вечни постаменти, основи върху които се базира общуването и това ги прави прекрасни отправни точки в емоционалното израстване.
През призмата на сюжета
През призмата на различните сюжети децата получават възможност отново и отново да получат потвърждение, че едно или друго поведение води до лоши резултати. Обратно, на други места те получават потвърждение, че ценностите, които изграждат и всички добродетели, които се опитват да отглеждат водят до красиви случки, до одобрението не само на възрастните, но и на останалите деца.
Тези малки и постоянно наслояващи се съждения са много по-полезни за децата от празнодумните и безсмислени видея, които те по цял ден гледат на екраните на телефоните си. Разбираемо е това, че търсят лесносмилаемо съдържание, което им се струва забавно, но това не затвърждава в тях никакви ценности и губи безценното им време вещо, което само имитира забавление. Също така, научава ги, че пошлото е равно на стойностното и дори по-хубаво, защото ето, че е навсякъде.
Това са много важни неща и всяко старание до децата да стигат текстове упорито предлагащи им съдържание със съобразен на възрастта им характер е мотивирано от вярата в тяхното бъдеще и това, че те на свой ред някой ден трябва да станат стожер на културата и да я предадат нататъка. В тази щафета детската приказка, колкото и мъничка да изглежда обхваща все пак огромен период от развитието на децата и се явява важен гардивен елемент по същият начин като дидактическите игри. Като казахме дидактически игри е много хубаво те да са съобразени с темите, които вълнуват децата и да са на основата на сюжети извадени от света на забавлението. Това превръща учененето в забавление.
откъс от текст за детските приказки на тази страница:
No comments:
Post a Comment