За мен поезията е отворена книга, която ми дава възможност да покажа усещания, чувства и емоции минали и минаващи както през моя живот, така и през живота на хиляди хора.
Времето минава, но ние оставаме мечтатели. Каква е мечтата днес?
Да не спирам да пиша и да съумявам да докосвам душите на все повече читатели със стиховете си.
Плаче ли поезията по заубени радости или лети напред към нови радости?
В Поезията винаги са се преплитали всякакви емоции. Има и радости и болка и любов и самота, защото самото творчество е преживяване и най-добрите творби се получават, ако авторът наистина се е докоснал до тези емоции. Така, че те ръка за ръка, винаги ще са живи в Поезията.
НОВО НАЧАЛО
Ваня Недева © автор
Днес ще прегърна зората и съдбата си
сред поляна от разцъфнали макове.
Ще слушам ласкавата песен на подранилите птици,
вещаеща светлина в дните ми и ще попивам
с очите си красотата на природата.
Ще отворя сърцето си за новата любов,
красива, чиста и неповторима.
Ще я посрещна с много надежда и копнеж
още с първите лъчи на слънцето.
Ще погаля с нея притихналата си душа
и ще я дам без жал в прегръдката и,
а тя ще литне стремглаво, щастлива в небето.
Ще започна всичко отначало, с усмивка
и на някой ще кажа ЛЮБИМИ.
12.02.23 год.
Поетът днес как се чувства?
Според мен недооценен! Много малко хора отделят време да прочетат хубава книга или Поезия и по мое мнение не се отдава заслужената почит към творците, особено към по-новите. Има много такива, които пишат вълшебно, но не се говори и пише за тях, а трябва. На един нов творец му е нужна малко подкрепа, малко насърчаване, за да продължи да пише и за да се почувства значим и ценен.
Защо пишете? Има ли време за духа на поезията или той е без време и място?
Пиша, защото ми харесва. Защото за мен Поезията е вълшебство. По този начин разкривам чувства, които душата ми таи дълбоко в себе си и не винаги може да изкаже на глас. Показвам болка, радост, копнежът ми към доброта, красота и съпреживяване на най-прекрасното чувство-Любовта. Поезията е вечна. Съществува от древността и винаги ще я има. Друг е въпросът, че не всеки може да я оцени. Мое мнение е, че тя е за фини, нежни и чувствителни хора, които могат да мислят и усещат с душите си .
НА СЕЛО
Ваня Недева © автор
Малки рошави хлапета с босички крачета
и сънени очи бързо скачат от леглата,
втурват се в двора пред дома.
Няма време, трябва да играят, да пърхат с крилца,
че лятото е вече в края, идва есента.
Гонят мънички петлета, котенца и жълтите листа.
Канят се да направят пакост, че за къде без нея през деня.
Баба застанала на прага раздава филиите намазани с мас и сол.
Зорко ги следи с поглед всичко да изядат и в игрите
най-различни да не се наранят.
Малки рошави хлапета сбират китка от цветя.
С радост я даряват на бабата добра.
Пеят малките петлета, магарето надава рев,
птиците подемат песен, пее утринта,
всички радват се на децата малки,
щастието на света.
щастието на света.
12.02.23 год.
Какво искате да оставите на читателите?
Цялата си красива душа, излята в хубави и незабравими стихове.
Интервюто взе:
Хелиана Стоичкова
No comments:
Post a Comment