Интервю с Велислава Велева - По пътят прашен на годините

Цялото ти творчество е пропито от мечтата да изразиш впечатленията и чувствата си за света. Какво ти донесе тази мечта?

Удоволствие е, че с нещо мога да помогна на света да стане едно по-добро и красиво място.


Пътят е неравен и нелек за твореца. Твоят път даде ли ти теми за размисъл?

Да, пътят беше труден и нелек, всичко това съм го изказала с моите стихове.


Младостта, зрелостта - всяко време с усещанията си. Кои са най-ярките сред тях?

Младостта с любовта и страстта, зрелостта със преосмисляне на нещата от живота.


Прозрение

 

Няма връщане назад

         по пътят прашен на годините...

Ще те догоня ли някога и аз, любов -

         най-истинският цвят в градините?

 

А може би унесена във скоростта

    на някой кръстопът ще те задмина.

И чак, когато гумите изсвирят ще разбера,

    че няма връщане назад

        по пътят прашен на годините...


Но с вяра в тебе скоростта си аз ще намаля

    за да успееш ти да ме настигнеш

и всяка крачка ще премеря, ще преценя.

    Не ще допусна ти да ме задминеш,

        защото няма връщане назад

по пътят прашен на годините...

 1989

 

Любовта, двигател и сила - какво ти даде тя?

Тя ми даде всичко. Тя беше моята богиня и свобода, моето вдъхновение.


Първа книга - вдъхновяващоли е?

Да, много съм щастлива, че се сбъдна мечта толкова години желана.


Ще има ли следваща книга?

Да, така мисля. Имам още рожби за представяне и те търпеливо чакат да изкачат от стария шкаф.


Какво си помечтаваш да напишеш оттук нататък?

Още стихове и една книга за необичайните неща и хора в живота ми, които ми помогнаха да формирам своя мироглед и да бъда това, което съм сега.


Кои книги бяха мотивиращи и определящи в живота ти?

Аз обичам книгите и съм прочела много, но приказките, стихосбирките, фантастиката и паранормалното.


Има ли места, които те вдъхновяват записането?

Всяко нещо, което докосне сърцето ми вдъхновява, картина, човек, пейзаж, животно - всичко.


Живот

 

Животът ни минава като песен.

Озърнеш се, а вече минал той.

Животът ни е много дълга есен

и крепост завоювана със бой.

 

Какво ще оставиш ти на тези хора?

Какво ще вземеш само във вечността?

Сам като птиците летиш в простора

и търсиш своята красива мечта.

 

Аз знам мечтата ти ще стане истина.

Ще стигнеш до мечтаните звезди.

Но скръб сърцето ще пристисне

по родните поля и планини.

 1976

 


Съжаляваш ли, че още преди години не издаде книга?

Да съжалявам, но явно не е бил дошъл моментът. Всяко нещо идва с времето си.


Какво ще си пожелаеш в света на книгите и творчеството?

Хората да харесат и разберат моите стихове, да могат да стигнат до сърцата и душите им, да им помогнат за постигане на тяхното просветление. Да открият себе си и да променят живота си към по-добро, а именно любов и състрадание към всичко и всички.


No comments:

Най-четени материали