Въпросът е повече насочен не към самите аудио книги, които се създават достатъчно трудно за да могат да изпълнят очакванията на слуха. Въпросът е насочен към слушателя, който е един натоварен от ежедневието читател, който няма време да хване книгата и да чете, но предпочита да слуша. И втова няма нищо лошо, защото в различните моменти сме и в различно настроение. Понякога ни се искада се отпуснем и да се заслушаме в разказа, а понякога ни се иска сами да го следим без да усещаме интерпретацията на актьора, който ни го чете.
Но дали това слушане на книги и истории не ни изпраща в територията на радио театъра и изобщо радиото като медиатор между нас и съдържанието, което търсим? Не е никак случайно, че децата обичат да слушат драматизации на приказки и дори само да им четат приказките. От една страна получаваш желаното съдържание без да напрягаш очите си да следиш текста, от друга можеш да се отдадеш по един друг начин на представите и идеите, съдържащи се в изговорения на глас текст.
Никога не бива да забравяме. Текстът на хартия е много различен от текстът във аудио формат. Внушенията имат нюансировка. Нея ли харесваме или е пестене на енергия?
No comments:
Post a Comment