„Изкуството трябва да поставя ударението върху
съществуването на вътрешния живот, дето не го дават по телевизията, който не
може да се продава.”
Тези думи на режисьора Питър Селърс са добра илюстрация на
случващото се в „Семейна гробница”. Авторката Катарина Масети изследва точно
вътрешния живот на своите герои. Тя е избрала всеки от тях да ни разказва за
емоциите си, преживяното и очакваното, индивидуално от първо лице. Това ни дава
възможност да проследим неизменната даденост а именно противоречието между това
как се възприемаме ние и как ни възприемат околните.
Катарина Масети леко
иронизира сблъсъците и приканва читателя бързо да абсорбира информацията без
пространни тълкувания.
Всъщност авторката не е ограничена от избраната форма. Тук
там се прокрадва констатацията че процъфтяващото шведско общество е мит останал
във времето преди ЕС. Част от шведите вече трябва да се примирят с факта че са
работещи бедни.
И така стигаме до въпроса: Какво иска да ни разкаже
авторката? Дали това е странна история за любовта или тъжна констатация за бита
на съвременните шведи? Или комбинация от двете?
Преценете сами.
No comments:
Post a Comment