Философията като култура съпоставена с масовата култура като философия

Текстове извадени из старите тетрадки 
  
                           "Човекът е същество без отношение с онова,
                  което не може да познае. Човекът се определя от това,
                  което може да познае."
                                                                                            Сартр


         Паралелни светове, в които живеем едновремено - масовата култура на мислене и бягството от нея.* Ако приемаме културата като начин на мислене, начин на разбиране на света, то тогава и философията е вид култура на мислене, мислене, което има своя собствена култура на развитие. Наука, която разглежда мисленето като цяло, но сама по себе си формира свои принципи и на мислене и на разбиране. Така философията излиза извън параметрите на масовата култура. Тя не се интегрира в нея във формата, в която е създадена и представлява сама по себе си магарешки трън, чието значение трябва да бъде разяснявано. Единствено елементаризирането на философията може да я сведе до масовата култура. Знанието е надхвърлило разбирането. Чудесен пример за това е подхода към материята от тези, които нямат времето и силата да я разбират сами. Още по-подходящ пример за това е самото преподаване на философията. Тя трябва да бъде предварително сдъвкана и опростена за да бъде разбрана. Няма случайни неща - разяснява в началото на книгата си "Предназначението на човека" Фихте. Това елементарно по себе си твърдение е част от масовата култура, но не и Фихте. - (" Защо и по каква причина (мига) е станал тъкмо това, което е станал; защо природата от крайно разнообразните определения, които е могла да приеме в този момент, е приела тъкмо тези, които в действителност е приела, и никакви други?
         Поради това, че са я предшествали тъкмо тези определения, които са я предшествали, и никакви други възможни; и защото настоящите определения са последвали тъкмо от тях и никакви други възможни. Ако в предходния момент нещо би било по-малко, отколкото е съществувало, то и в настоящия момент то би било по-различно, отколкото е. А поради каква причина в предходния момент всичко е било така както е било? Поради тази, че в това, което го е предшествало, то е било така, както е било в него. И то отново е зависело от това, което го е предшествало; а това последното още веднъж от своето предшестващо и така нататък, неопределено далеч. Също така природата ще бъде определена от следващия момент, както тя ще се определи, поради това, че в настоящия момент е определена така, както е определена; и тя необходимо би била нещо по-друго в този следващ момент, отколкото е сега, ако в настоящия момент е малко по-различна, отколкото е. А в момента, който ще последва, всичко ще бъде така, както ще бъде, понеже в следващия момент всичко ще бъде така, както е; и така следващият момент ще зависи отново от настоящия като от свой предходен; и така нататък, неопределено далеч.)
         Понеже текста на Фихте (със сигурност има далеч по-добри примери) е неадекватен на масовата култура, той се опростява до вече споменатото "Случайни неща няма". Проблемът при опростяването му е, освен че се губи информация, освен, че се спестява усилие, спестява се работа на мозъка, така също спестява се и провокацията за по-нататъшно търсене. За мен последното е най-важно и най-опасно. Когато масовата култура ти предлага афоризъм, мисъл, просто мъдрост вместо модел на мислене, когато всичко е лесно за разбиране, ясно, точно, елементаризирано, тогава масовата култура отнема необходимостта от сравнение, позволява изопачаване на истината и най-вече предоставя прекрасни възможности за манипулация. Тя гради предимно и най-вече едно потребителство и изглежда в това се състои нейната философия.
         А можем да го кажем и по друг начин. Ако всичко ти е ясно, значи някъде има грешка. Тъкмо поради тази причина още в началото споменах опита за бягство от масовата култура. Да избягат от нея искат хора, които изпитват необходимост да видят какво стои зад ръба й, зад нейните граници. Какво стои зад извадените от контекста на времето и смисъла си послания, истините не трябва ли да се обновяват, отговарят ли те на моите истини, защо трябва да се тълкуват, защо инакомислещите са тези, които предлагат нови решения? Въпроси които човек си задава и които го провокират да търси начините да се отскубне от натрапваната му, например, агресия, от нещата, които са прекалено ясни за да са истина. Но какво се случва с човека? Той попада в трънливата местност на наука, за която не е подготвен, той в крайна сметка е плод на масовата култура от която се опитва да се откъсне и разбирането на тези различни модели на мислене представлява откъсване от останалите, от действителността. А това е по-трудната пътека и той най-вероятно ще се препъне.  Той ще се препъне в онова, което не може сам да познае. И тъй като се определя от това, което може да познае той ще се остави в ръцете на заливащата го отвсякъде лесно достъпна масова култура.

Текстове извадени из старите тетрадки 

No comments:

Най-четени материали