Автор: Пиер Байяр
2008 г.
около 200 страници
Предполагам, че това е една от основните книги, които не трябва да четем аз да можем да говорим за нея. И при това истината е, че тя разказва някои интересни неща и дори дава симпатични примери с Одисея на Джеймс Джойс - не е необходимо да четем "Одисея" за да знаем от други хора, че книгата отразява идеята за свободен мисловен поток в литературата и с това на теория е любопитна. Също зная, че в нея се разказва за един ден от живота на персонажа и още няколко дреболии, които ми дават най-обща представа за книгата.
Факт е, че Одисей не се чете лесно и е доста специфична като разработка, като език, като подредба и не е за всеки вкус. Имам една позната, която се е заканила да я прочете и едвам предрапва 50-та страница. Казва, че е интересно, но много уморително, много разбъркано, твърде свободен поток на мисълта.
В този смисъл четиво с характера на "Как да говорим за книги, които не сме чели" дава малка утеха, че не е необходимо да сме чели всичко. Никой не може да прочете всичко. Понякога е по-добре да прочетем чужди коментари и да си слобим едно приблизително мнение.
No comments:
Post a Comment