Книгата на Евгени Константинов не е анализирана досега от литературно-историческа гледна точка. Нейната характерна композиция, типична за романите от 70-те години, е с множество гледни точки. Основно е застъпена тезата за избора между дипломацията и войната. Историята на Йоан Асен е разказана от персонажите Александър (брат на Йоан Асен), патриарха Йоаким и Ана (съпруга на владетеля). Литературните историци обобщават, че филмът и романът градят вглеждане в историята по друг начин, не какъвто предлагат другите медии.
Разказва Александър, Севастократор и Царев брат
"Срамното се случи пред самия олтар, когато Йоаким пристъпи пръв да им размени короните. Тогава Елена първа заплака. След нея заплака и Теодор, синът на другата страна, който беше по-калък с една година. Когато Ана застана зад нея и тихо я смъмра, тя пусна ръката на Теодор Ватаци и каза, че не го иска.А малкият Ватаци захлупи глава в рубата на майка си Теодора и гръмко зарида от обида. Но това бързо се потуши с няколко увещания, разлети като шепот из притихналия храм, и венчавката продължи, за да завърши благополучно.
На пира до мене беше седнал протостраторът на Йоан Ватаци, тогава още неизвестният и много млад Михаил Глава Тарханиот, комуто по-късно беше съдено да се покрие с неувяхваща бойна слава, и той ме попита:
-Не е ли поличба това, че децата се разплакаха...
-Не! - отвърнах му аз. -Ако Бог би искал да ни изпрати поличба, то той щеше да го стори по-усърдно... А две деца може всеки да уплаши и разплаче!
- А аз помислих, че така ще се разплачат и враговете ни! - отвърна Михаил"
No comments:
Post a Comment