Тази книга разказва за Ивайло - необикновеният воин - селянин и цар, за изборите, пред които е бил и изправен и решенията, които е взел. През втората половина на Xll в. българските земи са подложени на опустошителни татарски набези, а Византия, империята на ромеите, засилва опитите си за подчиняване на българското царство. Било е време за действие, за несломима вяра и безгранична смелост. Било е време да разпознаеш знака свише. Било е време да се появи Ивайло.Пръст от лобното място на цар Ивайло се съхранява в храма “Свети 40 мъченици” във Велико Търново. По идея на проф. Божидар Димитров, доразвита и осъществила се до днес с участието на проф. Пламен Павлов и Павел Чернев, светинята е на път да се превърне в Пантеон на българските владетели. В църквата тържествено са препогребани костите на цар Калоян и на трима търновски боляри. Донесен е също и пръст от гроба на Михаил lll Шишман Асен, от могилите на кaновете Кубрат и Аспарух и от гроба на цар Георги l Тертер.
Из книгата:
„Този човек, като се грижел за свинете, за себе си и не помислял.Той не се грижел нито за храна ,нито за дрехи, а се хранел с един само хляб и диви плодове, изобщо живеел скромно и бедно. Но в разговора си с други такива пак бедняци той открито изказвал себе си странни мечти, на които те отговаряли повечето със смях, отколкото с увереност. Като се въодушевявал от някакви си, не зная отгде взети надежди, той станал по-внимателен към себе си и,както можел, молел се на Бога; защото где би могъл той да научи памет божествените молитви, когато в простатата си направа той е живял почти между същите такива диви хора, каквито са били и пасаните от него свине!”
Книгата можете да откриете тук.
No comments:
Post a Comment