„Тетевенският грешник” се роди по специален повод. За Денят на будителите ми се искаше да изиграем нещо малко по-нестандартно, нещо по-малко известно, свързано разбира се, с Освободителното движение и в темата за Арабаконашкият обир съзрях възможност на публиката, да бъде представена една по-различна гледна точка. А и този момент от нашата история е доста противоречив и истинско предизвикателство беше, да напиша възрожденска пиеса, базирана на действителни събития без да вземам страна в разприте, раздорите и конфронтацията, съспътствала героите в онова време.
Писането на драматургия по исторически фрагменти отнема много време и още повече старание да бъдат правилно отразени историческите събития. Колко време ти отне да завъриш пиесата?
Самото проучване на исторически достоверните събития ми отне около 4 месеца, но паралелно с проучването вървеше и писането, което не беше лек процес. Трябваше да се проверяват източниците, да се цитират точните дати, да се подготвят диалозите, заедно със спецификата на местния говор и диалект и т.н. и да не пропусна самият Тетевен, който е един прекрасен град в Балкана.
Коя част от тетъра ти харесва повече. Да бъдеш драматург или да бъдеш режисьор на постановката?
За театъра каквото и да кажеш, ще е малко, но най-точно го е казал Джеймс Кан в едно свое произведение „Да се представям за друг, е любимият ми начин на живот!” и именно този „друг” е двигателят на драматурга или режисьора. Определено ми харесват и двете роли и на режисьор и на драматург. Съчетавайки ги, се чувствам най-удовлетворен.
Кога за пръв път се докосна до театъра?
Във 2-ри клас изиграх Капитан Райчо Николов, когато е бил дете и е преплувал Дунав за да предупреди руснаците за готвения изненадващ удар на турската армия при Русчук. Така и не разбрах, защо точно аз трябваше да го изиграя, но след представлението, когато чух аплодисментите на публиката (предимно родители и ученици) целият свят беше в сцената на която аз бях главният герой.
Четенето на пиеси зарежда ли те с нови творчески импулси?
Принципно четенето дава импулса на онази част от живота, която все още не сме открили. Разширявайки кръгозора си, новаторството е възможно все повече и повече.
Когато говорим за книги, да очакваме ли пиесите ти да бъдат отпечатани в книга?
Искрено се надявам, един ден да бъдат отпечатани. Така мислите и чувствата ми ще останат в историята и все някой може да научи нещо от моите пиеси.
Според теб какви книги трябва да четат хората? Има ли рецепта, има ли посока, която ти се струва, че трябва да бъде насърчавана?
Книгата, каквато и да е тя, трябва да бъде четена. Човешкото съществуване е Вселена, която колкото и да бъде описвана, няма да можем да се доближим до истинската и/му съшност. Книгата е градивната част на всичко онова, което се случва, докато хората си мислим, че ще достигнем онази част от щастието, когато нищо няма да ни трябва. Да насърчаваш четенето, е благородно, а насоката – нека четящият сам да я открие.
Иска ми се да се върна към историческата пиеса. Поставена на сцена тя завладя публиката не само със своята историческа сюжетност, но и с играта на актьорите. Разкажи повече за театрално студио "Артист" към Народно читалище "Бъдник-2024" гр. Радомир.
Възрожденски пиеси се правят много трудно и публиката е мерилото за успеха, който жадува всеки режисьор. Актьрите в моята пиеса бяха блестящи, за което им благодаря от сърце. Идеята за театралното студио е стара, още от ученическите ми години, но момента узря едва преди 3 години през 2021 г. Обиколих училищата в Радомир и с изненада установих, че има талантливи деца, които има какво да покажат. Имахме проблем със зала, в която да репетираме, но се намериха хора, които ни предоставиха помещение, където да провеждаме заниманията си.
Вие сте представили пиесата в различни театри. Тя спечели ли награди?
“Разкажи ми сънищата си” беше представена на фестивала в гр.Поморие “Сцена край морето” през 2023 г. Спечелихме индивидуална награда за актьорско майсторство на Методи Димитров, за ролята на Динко. Предстои ни представление в с.Жабокрът, общ.Кюстендил, но все още уточняваме, дата и подробности.
А коя е най-голямата награда в театъра?
Наградата е голяма и дълбоко вълнуваща, когато си успял да докоснеш душевността на зрителя, който или се смее или плаче след представление. Имам една случка, която обичам да разказвам. 10 минути преди първата ни изява (премиерата на „Разкажи ми сънищата си”) едно от децата идва при мен и казва: „Господине, елате да видите в коридора, какво става!?”. Отивам аз и какво да видя? Едно от момичетата стои до стената и плаче с глас, а малко по-нататък и нейната приятелка, която също играе в пиесата, реве та се къса . Питам, какво става, а тя ми отговаря, че не може да излезе пред толкова публика и си тръгва. Представяте ли си, в какъв потрес изпаднах. Учудих се на себе си, как може да си помисля, че точно тези деца, са способни да изнесат представление, което да се конкурира с най-добрите в театъра. Толокова наивен ли бях? Целият ни труд ли ще отиде на вятъра, критиката ще ни съсипе ли, как ще погледна родителите в очите, как ще обясня на всички, които са си купили билет, защо се проваляме така? Не знам, от къде намериха сили и увереност тези момичета, но се събраха, излязоха и така играха на сцената, че дори аз на моменти се разплаквах. След премиерата, всички бяха толкова щастливи, а сълзите в очите на публиката беше показателна.
Коя е следващата пиеса, над която работиш и да очакваме ли да я видим скоро на сцената?
В момента пиша комедия на тема, вреден ли е алкохола и защо се стига до зависимост от този вечен бич за обществото. Жанрово съм писал съвременна драма, възрожденска драма и е време да се обърна и към комедията. Мисля си, че най-трудно бих написал трагедия, но четейки Шекспир ми се иска да опитам и това.
Какви други книги те вдъхновяват, те провокират в прочита ти на света, който ни заобикаля?
Книгата, която най-много ме е впечатлила е на Виктор Юго „Морски труженици”. Истинското ми вдъхновение дойде, когато детството ми свърши, а това беше момента, в който разбрах, че все пак не съм безсмъртен. Има много книги и автори, които трябва да се прочетат и ако някой ме попита, за какво искам да имам най-много време, аз ще му отговоря – да чета книги! От мистиката на Омир до историята на Херодот, от приключенския дух на Жул Верн до ужаса на Стивън Кинг, от романтиката на Шекспир до простотата на Селинджър, всичко си струва отделеното време.
No comments:
Post a Comment