Детска приказка Ужаси от детската стая, Хелиана Стоичкова

Тази приказка е модерна и въпреки гръмкото заглавие "ужаси от детската стая" страховитите неща вътре в нея не чак толкова страховити. Не е за всяко дете, защото не всички деца обичат такъв вид истории. Колекцията от приказки на Хелиана Стоичкова съдържа и весели и сериозни приказки и тази е една от по-особените. Тя има за цел да удовлетвори любопитството на децата и към такъв вид сюжети без обаче да го прави прекомерно.

В приказката се разказва за малката Джули, която обича да се присламчва към батковците и да слуша историите, които те си разказват един на друг. А тези истории обикновено са страшни и момчетата умишлено преувеличават в разказите си за да уплашат малкото момиченце. Но Джули не се плаши лесно. Тя реагира много разумно на измишльотините им и това дава на децата, които четат книгата отправната гледна точка, че не всичко, което се говори е истина.

Докато се разказват тези истории обаче Джули става свидетел на нещо, което вече наистина изглежда страховито. В къщата им са се появили едни малки черни човечета, които малко по малко крадат от детството и нейното и на брат й и на малката й сестричка. Джули забелязва тези неща и се изправя срещу малкият черен демон в своята стая като му поставя определени условия. Ако иска да остане при нея той трябва да се съобразява и да не пипа нещата й. И така този страховит момент от историята отново е погледнат през призмата на волята на детето да запази нещата, които обича и да не допуска никой да краде от детските радости.

В тази книга са включени следните приказки:

Приказка за ужасите от детската стая
История за отварящите се врати
Приказка за трите близначки зазидани в стената
История за мъжа от горната къща
История за спорещия
История за мъжа със залепените криле
История за жената със стоте лица
История за стаята със съкровищата
История за приключенеца
Приказка за края на детството

Много необичайна и оригинална е тази приказка. В нея са вписани по-малки истории една от които е историята за приключенеца, който изкарал огромна част от времето си в библиотеката. Толкова много му харесвали приключенията, които са описани в книгите, че излизал от там достатъчно рядко и не усетил кога са отлетели годините. Родителите му били много щастливи, че обича книгите и години наред го оставили да чете и да учи. Когато порастнал обаче, баща му му разказал историята на приключенеца, която е също толкова поучителна колкото е хубаво четенето на книги.

Тази детска приказка има специфичен характер и краят й е много показателен. Ако успееш да овладееш всички онези неща, които се опитват да ти противостоят тогава съкровищата, които си успял да си събереш по пътя стават още по-ценни. И можеш да продължиш да им се радваш. Точно както порасналата Джули накрая на приказката е запазила и приятелство с черната сянка така и детското в себе си. Защото баланса е много важен.