Общество на страха, Ханс-Йоахим Маац

Страхът в обществото днес е наш неизменен спътник. Той е естествено явление пред непознатото, но и оръжие за масова манипулация. Неведнъж е бил умишлено разпалван, но след началото на ковид пандемията той стана всепроникващ. Оказва влияние върху начина, по който се държим един с друг; определя решенията ни; доминира живота ни. Дали обаче анормалното социално развитие е симптом на масова заблуда, за което има много признаци, или е следствие и намерение на политико-икономическо-идеологически план?

Доказано е, че разпалването на страха е най-успешният метод за постигане на политико-икономически цели с недемократични средства. Страховете стесняват перспективата и обезсилват свободното възприятие, като правят жертвите си податливи на мерките на диктатура. При властването на страха се злоупотребява политически с притесненията ни за бъдещето, за да се установи „нова нормалност“ на управлението чрез разпад на досегашната игра на демокрация.

Ханс-Йоахим Маац ни води зад фасадата на здравната диктатура. В тази книга той прави дисекция на политическото и медийното представяне на страха, анализира какво стои в основата на действителните ни страхове и как те определят нашето поведение. И не на последно място: посочва пътя към свободния, определен от самите нас и лишен от страх живот.

"При властването на страха се злоупотребява политически с личните страхове от живота и с оправданите страхове от бъ дещето, за да се установи „нова нормалност“ на управлението чрез разпад на досегашната игра на демокрация. Въпреки че по вече от 30 години описвах такова политическо погрешно раз витие като психодинамична неизбежност на нормопатичните условия, все още отказвах да повярвам, че политическото му осъществяване е възможно в Германия, която за 80 години вече е създала два тоталитарни режима. Това собствено отричане на по-задълбоченото знание го класифицирам като защитна пси хологическа реакция, която съм неспособен да задържа, при положение че се сблъсквам с развитието на корона-манията.

Фалшивият живот вече е стигнал дотам, че дисидентските възгледи повече не могат да бъдат изразявани без буфер. И така, за да не стана веднага и напълно жертва на дискриминацията, сякаш съм мракобесник, аз също трябва да взема необходимите предпазни мерки и да заявя тук: да, вирусът съществува, да, има корона инфекция с леки, тежки и фатални протичания – по вре ме на писането на тази книга аз самият се разболях сравнително тежко от Ковид-19. И, разбира се, не съм противник на ваксина цията, самият аз съм се ваксинирал многократно, но използва ните сега генетични медицински интервенции не заслужават да носят името „ваксини“, защото почти не предпазват и по никой начин не може да се каже, че будят голямо доверие."