Детска приказка за нещата, които ни карат да се усмихваме, Хелиана Стоичкова

Тази детска преказка е подходяща за деца над 8 годишна възраст. Тя представя малко по-абстрактни идеи и сюжета води до своят положителен край, но е относително сериозен. В историята се разказва за един малък ведър град, вкойто хората живеят свободно и щастливо в пълна хармония един с друг. Господин Солтон вече е забелязал красотата на своята съседка и двамата си разменят нотни листове с красиви мелодии, когато приказката поема в необичайна посока. Кмета на града издава заповед, с която се забранява да бъдат свирени всички класически произведения, после забранява да се говори и свири по-силно от жепот, а накрая спуска заповед, че хората могат да използват една единствена нота - "си" и всички останали ноти са забранени.

Необичайно и шокиращо е всичко, което се случва в града и хората се оказват с ситуация постоянно да са н нарушение на някакво правило. Господин Солтон е арестуван и след редица перипетии е отведен при онзи, който причинява всичко това на града. Оказва се, че едно тъмно и глухо за красотата същество иска да направи така, че всичко да потърне в пълна тишина. Солтон се опитва да разбере повече за това същество и накрая разбира, че говори със самата тишина, която се дразни не само от всеки звук, но също така си е поставила за цел да залови и изтоника на вдъхновението и инедите. Духа на всичко, онова, което ни кара да се усмихваме.

В приказката са вписани както обикновено и други по-малки приказки:

Приказка за нещата, които ни карат да се усмихваме
Приказка за Пиано и Форте
История за интерпретацията
Приказка на ръба на нотите
За един самотен херц и хармонията

Освен със свободолюбивия си характер наратива на книгата съдържа също така отделни по-малки истории, които ни представят разнообразни теми като това какво е хармония, какво е дисхармония, какво е интерпретация и какво е обикновено повторение. Какво е херц, децибел, какво е пиано и какво е форте.

Приказката за самотния херц е особено приятна и закачлива. Тя ни запознава с две мишлета, които изпитват любопитство към един самотен клавиш останал сам в огромен роял. Клавиша им обяснява, че откакто е сам това пиано може да издава само един единствен звук и затова музиката, която може да бъде изсвирена е доста семпла. Едното мишле се съгласява да се опита да откупи от останалите мишки клавишите, които всяка една от тях си е събрала и постепенно приказката ни показва зараждането на една трансформация от потребителство на клавишите за зимни палтенца към оценяване на високата стойност на музиката и изкуството. Така малките им зимни застраховки са върнати в пианото и всички сядат за да се насладят на нещо, което не са познавали досега.

Приказката е закачлива на някои места, на други сериозна и сюжета й е относително комплициран. Много важна е ролята на диригента, който накрая се обръща към всички свои ученици в града призовавйки ги да се обърнат към нещата, които ги правят щастливи и да не спират своята песен. И всички трансформации, които са настъпили в хода на приказката биват спряни и се връщаме в началото на историята. Там където всички пеят, свирят, говорят и мислят в унисон и дълбоко уважение едни към други.