Цензурата. От църковния кодекс до ютюб, Ханес Хофбауер

Опасна дезинформация стана печат, който корпорации монополисти като „Гугъл“ или „Мета“ поставят върху всички онези публикации и материали в своите платформи, които не отговарят на трансатлантическо-либералния мироглед на техните управители. Следва изтриване и блокиране от политически и културно контролирани алгоритми. През последните години това се случи милиони пъти, когато материали за английското кралско семейство, за Русия, исляма или изменението на климата не съответстваха на господстващото мнение. Между репресивните държавни структури и частните медийни монополи се развива нова практика на цензура, за която и двете страни отказват да носят отговорност и взаимно си я прехвърлят; това е цензурата на постиндустриалната кибернетична епоха. Виенският историк Ханес Хофбауер се връща назад в историята, за да ни помогне да разберем по-добре как работи цензурата.

Читателят държи в ръцете си първото пълнокръвно и задълбочено изследване на проблемите с цензурата на български език. То е разделено на две части – първата е историческо проследяване на цензурата от Гутенберговата революция до края на ХХ век, а втората съставлява една от малкото качествени разработки по въпросите с дигиталната цензура.

В началото на книгата виждаме Хайне, Кант, Фихте, Маркс и други влиятелни и не дотам познати исторически личности да се сблъскват с цензурата на своето време. Във втората част тази палитра от практики за забрана е съотнесена към дигиталната цензура на днешния ден. Изследването на Хофбауер показва, че цензура винаги е имало, но дори във времената на най-ожесточеното ѝ прилагане всеки път са се намирали вратички тя да бъде заобиколена.

Мартин Петрушев, преводач на книгата

"Компенсацията на загубеното доверие с принудителни мер ки е една от най-старите техники, използвана е както от цър ковни настоятели и монарси в миналото, така от правителствата и водещите медии днес. При загубата на познатата хегемония на дискурса те отговарят със забрани за публикуване. Засегнати са позиции, които поставят под въпрос преобладаващия наратив и същевременно притежават потенциал за широко разпростране ние. Именно това е ситуацията, в която се намираме сега. 

Завръщането на цензурата се корени в икономическата уяз вимост на трансатлантическото пространство. В процеса на упа дък естаблишмънтът се бори за своето право на съществуване. Колкото по-успешно се създават противодействащи общности, толкова по-агресивен става отпорът от стана на Брюксел или Берлин. Държавните органи за наблюдение на истината и кали форнийските медийни монополи разработиха нова, съвместна практика за изтриване и блокиране на съдържание, за която вза имно си прехвърлят отговорността; свидетели сме на цензурните практики на постиндустриалната цифрово-кибернетична епоха. 

За да можем да разберем настоящите практики на забрана в тяхното историческо измерение, е необходимо да се обърнем към историята. Съвременната цензура започва с изобретяването на печата в средата на XV в. До XVIII в. носителите на наложената истина постепенно се пренасят от Църквата към държавата, като първата остава ключова като „пазител на тълпите“. Тази книга съ държа много биографии на цензурирани автори като Хайнрих Хайне, борбени издатели като Фридрих Брокхаус и непоколеби ми книжари като Йохан Филип Палм. През ХХ в. етапите на сво бодата на изразяване се редуват с потискане на свободното слово. Все още се помни вълната от цензура и забрани за работа срещу всичко ляво и радикално през 70-те години на миналия век."