Голямата заблуда, Джон Дж. Миършаймър

Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му „Голямата заблуда“ показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия – откровено лицемерие, тъй като „досега нито една либерална държава не е помагала на друга да спечели икономически предимства за нейна сметка в името на борбата с глобалната несправедливост и няма сериозни основания да очакваме, че това някога ще се случи“.

Дълго време се смяташе, че САЩ трябва да разпространява либералната демокрация по цял свят и че политиката за преустройство на планетата по образа на Америка ще защити човешките права, ще гарантира мира и ще направи света по-безопасен, но това не се случи. Вместо това САЩ се превърна в силно милитаризирана държава, постоянно водеща войни, които подкопават мира, нарушават човешките права и застрашават либералните ценности. Това беше неизбежно, защото веднъж почувствал се с развързани ръце на световната сцена, хегемонът бързо се пристрастява към състоянието на вечна война – разбира се, в името на защитата на демокрацията и човешките права. Това е цената, която светът плаща за либералната хегемония.

Съзерцавайки днешния свят на непрекъснати конфликти, провалени демокрации и надигащи се авторитарни сили, човек може да проумее гледната точка на автора. „Голямата заблуда“ е книга за вековете. Проблемът е, че ако нейната основна теза е точна, може да няма бъдещи векове, които да я оценят.

Григор Сарийски


"На семинара на професор Крамник научих три неща, които оказаха ре шаващо влияние върху моето интелектуално развитие. Първо, подробно се запознах с всички видове „изми“, включително либерализма, национализма и реализма, а и една от целите на курса беше да очертае различията и проти воречията между тях. Второ, тогава осъзнах, че теорията наистина е крайно необходима, ако искаш да разбереш процесите, протичащи в света. Често се връщах към записките си, защото си мислех за разсъжденията на тези фило софи, които се оказаха напълно приложими към политическите проблеми в съвременността. И трето, тогава именно научих, че по важни научни въпроси може да се говори и пише на прост и ясен език, достъпен и за неспециалисти. Въпреки че понякога ни беше трудно да разберем какво имат предвид прочу тите философи от нашия списък със задължителната литература, професор Крамник умееше да представи техните теории с простички думи и не само ги направи лесни за разбиране, но и успя да ни обясни защо са толкова важни. „Голямата заблуда“ е замислена като теоретично изследване. В основата ѝ е залегнало убеждението, че научните теории са важни, за да се разберат пра вилно политическите процеси. И напълно в духа на Айзък Крамник, направих всичко, което беше по силите ми, да изложа аргументите си възможно най-яс но, за да може да ги разбере всеки образован читател, който се интересува от темата. Или, казано направо, поставих си за цел да изпълня ролята на добър предавател, а не на автор, склонен да хвърля читателя в недоумение. Разбира се, само той може да определи доколко успешни са били усилията ми."