Пропагандата, Жак Елюл

В тази забележителна книга френският философ и социолог Жак Елюл разчупва ограничените представи за пропагандата като за дело на малък злонамерен кръг и ни я показва като един от неизбежните продукти на технологичното общество. Макар да звучи парадоксално, пропагандата е неразделна част от функционалния механизъм на модерните демокрации и обслужва тяхното управление в далеч по-голяма степен, отколкото познатите ни тоталитарни режими от близкото минало.

Проблемът е, че в условията на демокрация хората стават много по-лесно податливи на внушения и това позволява подмяната на авторитарните механизми за вертикално въздействие с хоризонтални, наподобяващи начина, по който вирусите заразяват хората при контакт. Представете си интелектуален вирус, който се разпространява подобно на биологичния, само че с много по-голяма скорост благодарение на модерните средства за масова информация.
Картината би била непълна, ако в нея не присъства и елементът на съвременното образование, защото в повечето случаи именно то кара жертвите да вярват, че са имунизирани, като по този начин стават обекти за още по-лесна манипулация.

Запазването на нашата свобода и автономия изисква не само добро познаване на нейните скрити механизми, но също и особена бдителност. Само така можем да защитим висшите човешки ценности срещу посегателствата, толкова съблазнително представяни от пропагандата като гаранция за едно по-добре бъдеще.

Григор Сарийски

"И тогава се сблъскваме с изключителната трудност на дефиницията. Веднага можем да отхвърлим опростенческите определения като това на Огл: „Пропаганда е всеки стремеж да променим мнения и поведение.“ „Про пагандист е този, който съобщава идеите си с намерение да повлияе на своя слушател.“ Следователно това включва преподавателя, свещеника, но и всяко лице, общуващо с друго на каквато и да било тема. Такова определение, включващо в себе си всичко, естествено, прави невъзможно разбирането на спецификата на пропагандата. В САЩ се наблюдава много характерно развитие на дефинициите: при близително от 1920 до 1933 г. се подчертава най-вече психологическата стра на – пропагандата е манипулация с психологически символи, с цели, които слушателят не осъзнава. От изследванията на Ласуел насам е прието, че може да има пропаганда с други средства и открито заявени цели. В този случай се изтъква нагласата на пропагандиста. И в неотдавнашни трудове белег за пропаганда е волята за индоктриниране – най-вече по отношение на политически, икономически и социални въпроси. В същия ред на мисли се стига до определение на про пагандата чрез пропагандиста: еди-кое си лице е пропагандист, следователно думите и действията му са пропаганда. Изглежда обаче, че американските автори не стигат по-далече от вдъхнове ната от Ласуел дефиниция на Института за анализ на пропагандата, 5: „Пропагандата е съзнателно волево изразяване на мнение или действие, осъщест вявано от индивиди или групи с цел да повлияят на мнението и действията на други индивиди и групи с оглед на предварително зададени цели и с помощта на психологически манипулации.“

No comments:

Най-четени материали