Поражението на Запада, Еманюел Тод

Изчезващото влияние на протестантството постепенно доведе Америка от неолиберализъм до нихилизъм, Великобритания от финансова стабилност до зависимост, а Европейския съюз – практически до ритуално самоубийство. Дали Германия днес може да възкръсне е не само интересен, но и много съществен въпрос.

Между 2016 и 2020 г. западният нихилизъм съвпадна с този на Украйна, който се породи след разпадането на съветския блок. НАТО и Украйна се натъкнаха на една стабилизирана Русия, която най-малкото иска да стане отново велика сила: вече консервативна, на страната на останалия свят, който не иска да следва Запада в неговата авантюра. В крайна сметка се стигна до войната в Украйна.

"Девета изненада – идеологическата самота на Запада и неговото неведение за собственото му изолиране. Свикнали да диктуват ценностите на света, който трябва да ги следва, западните страни очакваха – искрено, глупашки – планетата да споделя тяхното негодувание от Русия. Бяха разочаровани. След като премина първият шок от войната, видяхме донякъде навсякъде една все по-малко дискретна подкрепа за Русия. Можеше да се очаква Китай, сочен от американците в техния списък като втория неприятел, да не подкрепя НАТО. Все пак ще отбележим, че от двете страни на Атлантика коментаторите, заслепени от своя идеен нарцисизъм, повече от година успяха сериозно да мислят, че Китай може да не подкрепя Русия. Отказът на Индия да се подчинява предизвика още по-голямо разочарование, вероятно всъщност защото Индия е най-голямата демокрация на света и това донякъде ще обърка хората от лагера на „либералните демокрации“. Успокоиха се с довода, че индийското военно оборудване е до голяма степен руско. В случая с Иран, който бързо достави дронове на Русия, коментаторите на непосредствената реалност не си дадоха сметка какво означава това сближаване. Свикнали да слагат двете страни в един кюп – този на силите на злото, – аматьорите геополитици от медиите и от другаде бяха забравили доколко техният алианс не се подразбира от само себе си."

Разпадът на СССР не доведе до край на историята, а отвори нова, следваща страница. В Русия се разрази криза, която създаде световен властови вакуум. Америка, самата в криза след 80-те години, се опита да се възползва и постави началото на парадоксална тенденция: завладяваща експанзия на Запада, която в същото време задълбочава непрекъснато неговия упадък.

Използвайки възможностите на критическата икономика, на религиозната социология и на антропологията в нейното дълбочинно измерение, Еманюел Тод прави реален обзор на света: от Русия до Украйна, от бившите народни републики до Германия, Великобритания, Скандинавия и САЩ, без да забравя останалия свят, който играе ключова роля за изхода от войната.