Речта в хуманитарните науки

Огромна част от хуманитарните науки си поставят разнообразни въпроси свързани с речта, нейните свойства, приложение, качества, естество, проявление, разпространение, влияние и т.н. и я разглеждат от множество трибуни на познанието в опит да отговорят на поставените въпроси. Много често отговорите на тези въпроси остават непълни, частично приложими  или както е в случая със науката семиотика претендиращи за изначална отправна точка при изследването на речта.

            Всички те имат основание да търсят речта като обект на изследване и всички те се опитват да я изследват, но резултатът е една невероятна интердисциплинарна одисея от познание и теории, които не само се преплитат, но понякога се изместват една друга и дори се сливат. В някои случаи се отцепват нови пера, претендиращи за науки и в тяхното съществуване има големи натрупания от съдържание. Тези думи са породени от изследователския сблъсък с поле на изследване, което не желае да бъде подчинено само на една наука или дори да се ограничи до няколко. Речта в този смисъл феноменално е обект на любопитство от страна на куп хуманитарни науки и тук е мястото да кажем, че един от най-съдържателните текстове на Български език занимаващи се с този проблем е разработката на Елка Добрева и Ивелина Савова в тяхната сборна книга “Текстолингвистика”, където те още в началото правят преглед в исторически план на интереса към речта и текста и ни представят реторика, поетика, стилистика, теория на литературата, текстология, текстолингвистика, семиология - семиотика, структурна антропология, микросоциология, етнография на речта, тагмемика, прагматика, когнитивна психология, системно-функционална лингвистика, критическа лингвистика и още много други направления и науки занимаващи се с текста и речта. С активен интерес към речта и текста са също така етнологията, социалната психология, психолинвистиката, лингво-криминалистиката, херменевтика, литературна семиотика, теория на литературата и други науки, които могат да ни дадат ценна информация за речта, езика, говора, които представляват за нас интерес в това изследване. Старанието това познание да бъде окрупнено и опростено остава напълно напразно. За да можеш да говориш за кино реч трябва да познаваш самата реч. За да познаваш речта е необходимо да се удавиш порядъчно в това интердисциплинарно море и да изплаваш с извадки, които могат да свършат работа но по никакъв начин не изчерпват набелязаните цели нито битието на речта като цяло. За съжаление ще трябва да продължим с този риск – всеки опит за изчерпателно изложение е несъстоятелен и наивен.

            Но предстои да се запитаме какво точно изследваме ние – текста на сценария, речта на персонажите изолирана от дискурса на произведението или речевата (езикова) част от синкретичната кинематографична знакова система (кинолингвистика) включваща съвкупност от много знаци съчетани в единство – кино. Отговорът на този въпрос ще ни даде повече яснота на къде да се насочим най-напред в изследването си.

Ние изследваме и трите.  Когато правим извадка от крайния кинематографичен продукт на речта ние боравим с текст, който приема формата на първичен сценарий. Благодарение на извеждането му извън общата лингвистична структура ние можем да правим извадки и да ги наблюдаваме като единици натоварени с самостоятелната функция да означават. Когато започнем да изследваме тяхното означаване и функциониране ние автоматично се принуждаваме да ги свържем с общият лингвистичен дискурс в кинематографичното произведение и така да ги разглеждаме в контекст. Ето, че не е възможно да ги разделяме. Принуждаваме се да започваме от думите и фразите, но задължително да се връщаме към дискурса и контекста.

Има текстове, които се занимават с кинематографичния продукт като система от различни лигнгвистики (лингвистика на монтажа, на сценографията, лингвистика на звуците – всички те като паралелни езикови системи, които ни разказват съдържанието на филма). Тези текстове не са много и сякаш не са достатъчно изчерпателни относно поставеният пред нас въпрос – как точно да разделяме речта с изследователска цел без да я отделяме от цялото, към което тя принадлежи. Най-продуктивна може би ще се окаже семиотиката, защото тя дава възможност частично д аразделяме без да нарушаваме конвенциите на общото. Тя се опитва да държи сметка за цялото като го разделя и наблюдава с повишено внимание към общият контекст. За това сме отделили специално внимание на нея и методиката на парцелирано описание и анализ.

Ето защо за сега ще се върнем към съждението, че речта е феномен и ще продължим със започнатото изложение.

Ще се опитаме да въвеждаме резличните науки и методики на изследване в хода на изложението тогава, когато са най-необходими. И не трябва да забравяме нито за миг, че тези науки се развиват постоянно и съществуват територии, които не притежават всеобщото съгласие, съществуват спорни области и дори съществуват учени, които се опитват да възродят стари, според разбиранията на някои, техники на работа и изследване на езика и речта.

            Риториката, с която започваме, е изключителна наука, която може да даде един свръх полезен инструментариум при работата с речта и ние имаме склонност да забравяме, че тя е поставила основите на познанието ни за речта и че единствено средновековното затъмнение й е попречило да се осъвремени достатъчно за да заеме едно по-достойно място сред останалите науки. Може би защото тя е останала не достатъчно гъвкава и в своята същност се предлага най-често като инструментариум за изработка на ораторски речи и публично говорене. Може би забравяме за всички онези похвати, които продължават да се използват при строежа на художествено слово като алитерация, синекдоха, литота, хибербола, повторения, като готовите модели за постигане на определени речеви ефекти и цялостната реторика остава леко встрани от модерния пишещ или говорещ, който не счита за необходимо да познава цялото й богатство и се ограничава и задоволява само с най-популярните модели и инструменти.

            В подкрепа на това мога да добавя, че дори известни писатели призовават за ограмотяване. Стефан Цанев изразява своето недоумение от нежеланието на младите поети първо да изучат класическите форми, а след това да пишат поезия посредством това познание или бягайки съзнателно от него. Напълно резонно. Всеки млад творец желае да открие сам топлата вода и тъкмо поради тази причина много се провалят и купища текстове остават посредствени.

            Съществува прекрасен сайт на доктор Гидеон Бъртън от Университета Бригам Янг,  който се казва Silva Rhetoricae.

 (Silva Rhetoricae: The Forest of Rhetoric. - Dr. Gideon Burton of Brigham Young University - http://humanities.byu.edu/rhetoric/Silva.htm)

В този сайт може да бъде открито многообразно богатство на реторическите фигури, които ние сме използвали при примерните анализи посредством една реторическа рамка на изследване. Направили сме го, защото риториката предлага много възможности за анализ на речта по отношение на подбора на мисловен материал, думи и тяхната подредба в етапите elocutio и dispositio. Също така важно е да се обърне внимание на факта, че до ден днешен формата и съдъжанието са неделима част от крайния речеви продукт. И те могат да бъдат използвани не само за изграждане на ораторски речи, но и за изграждането на художествена реч.

Стилистиката е моята любима особнячка сред хуманитарните науки, защото тя предлага богат асортимент от изследвания на прекрасни наши и чуждестранни учени, а същевременно е хомогенен продукт на различни направления в изучаването на речта, езика, текста и стила. За да говори за стил тя трабва да борави по същият начин както и ние сме принудени с интердисциплинарния инструментариум, което я превръща в една необятна област. Защото изграждането на стилистичен модел може да бъде на основата на всичко, което ви хрумне – риторически фигури, лингвистични закономерности, семиотични и прагматични парадигми и т.н. Не смея да ползвам стилистиката на този етап тъй като тя е пропита във цялото изложение и когато се стигне до финалните ни заключения ще видим, че тя ще обобщи, че всичко казано бележи и стил на авторите в кинематографичния продукт. Този стил макар и маркиран, обаче, заради сложността на полилингвистичната кинематографична система ще е особено трудно да бъде определен с ясни граници – от къде до къде се дължи на сценария, от къде до къде на режисурата, или монтажа или звука. Ако те бяха толкова лесни за разделяне и разграничаване стилистиката щеше да е достатъчна. Но тъй като са създадени за да бъдат едно неразделно цяло ще ги разглеждаме с друг инструментариум – семиотичната рамка, която позволява да видим синкретичната  кино лингвистика. 

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"