Снежно цвете и тайното ветрило

Романът „Снежно цвете и тайното ветрило” разказва емоционално за живота на две жени които се опитват да живеят достоен живот според нормите на народа яо. Това се случва в Китай, в окръг Юнмин, в началото на 19 век.

В изграждането на образите на Лилия и Снежно цвете прозират белезите на универсалната човешка природа и в същото време авторката Лиза Сий ни поднася различен, дори бих казала уникален културен модел. В този модел една от отправните точки е свързана с нюшу- женски тайнопис, чрез който жените общуват със семействата си, приятелския си кръг и с лаотун- което може да бъде преведено като „сродна душа”. Посредством древната традиция на лаотун се изправяме пред напълно непознат ни контекст на общуване, дълбоко нюансиран и брилянтно предсавен ни от Лиза Сий.

Многопластови са усещанията предизвикани от този роман, но за мен най-ценно е познанието и интуитивното усещане за обективността на представеното.

Френският философ и социолог Ален Финкелкро отбелязва „Какво е литературата ако не въображение.”Проследявайки тази нишка може да се твърди че романът „Снежното цвете и тайното ветрило” е въображение елегантно функциониращо в светлината на историята, културата и традициите на Китай.