Романът „Снежно
цвете и тайното ветрило” разказва емоционално за живота на две жени които се
опитват да живеят достоен живот според нормите на народа яо. Това се случва в
Китай, в окръг Юнмин, в началото на 19 век.
В изграждането на
образите на Лилия и Снежно цвете прозират белезите на универсалната човешка
природа и в същото време авторката Лиза Сий ни поднася различен, дори бих
казала уникален културен модел. В този модел една от отправните точки е
свързана с нюшу- женски тайнопис, чрез който жените общуват със семействата си,
приятелския си кръг и с лаотун- което може да бъде преведено като „сродна
душа”. Посредством древната традиция на лаотун се изправяме пред напълно
непознат ни контекст на общуване, дълбоко нюансиран и брилянтно предсавен ни от
Лиза Сий.
Многопластови са
усещанията предизвикани от този роман, но за мен най-ценно е познанието и
интуитивното усещане за обективността на представеното.
Френският философ
и социолог Ален Финкелкро отбелязва „Какво е литературата ако не
въображение.”Проследявайки тази нишка може да се твърди че романът „Снежното
цвете и тайното ветрило” е въображение елегантно функциониращо в светлината на
историята, културата и традициите на Китай.
No comments:
Post a Comment