Автор: Питакъс Лор
310 страници
2011 година
Когато книгата излезе побързах да си я взема с любопитство към разказа, към историята, защото видях, че е филмирана и е разработена от Майкъл Бей като продуцент. Малко ме смути подбора на младите актьори, признавам си, модерното на деня понякога ме смущава. Но след като започнах да я чета осъзнах, че не се е случвало много отдавна книга да ме грабне по такъв силен начин още на 4-та страница. Кара те да искаш да я четеш още и още, ако може без да спираш. С този прекрасен ненатоварващ начин на разказване, обогатен с леко вметнати детайли по отношение на фантастичната част от историята, с приятни закачливи шеги разведряващи напрежението от очакването. Съспенса, който се образува още с първите страници те кара да дебнеш всеки следващ персонаж, който се появява - дали той не е врага, дали тя не поставя номер четири в опастност?
Историята е една много симпатична и увлекателна сплав между съспенс, фантастика, малко романс, екшън, малко фентъзи и разбира се неизбежното - малка градска история от американския бит. Като казвам последното ще ви припомня, че Трансформърс е изграден с поддържаща схема също въз основата на някои тинейджърски теми, но определено впечатлява с фантастичната част, която бързо се превръща в основна и затова "Аз съм номер четири" привлече моето внимание в очакване да видя същото.
Книгата е много хубава, увлекателна и се чете на един дъх с удоволствие. Ще ви издам само две неща: В рамките на две страници още в началото авторите ни разказват как загива номер три и още с началото на втора глава започва съспенса - пълзи и гъделичка - какво дебне номер четири зад сянката на всеки един случаен човек? И второто е, че Питакъс Лор се появява като персонаж в книгата.
И тези малки детайли и странности, които персонажа номер четири носи в същината си - той е извънземно, ръцете му светят, тича със сто километра в час, носи странни магически белези, обвързан е с чудновата връзка с останалите 8 лорианци - всичко това е поднесено интригуващо.
За филма не зная още, но книгата е хубава.
No comments:
Post a Comment