По-близо до нашите приятели

Случвало ли ви се е да седите на маса с приятели и те да говорят на неразбираем език за безинтересни неща? Толкова е отегчително, толкова е досадно! Как е възможно да намират нещо интересно в това, което говорят?! Общуването е натоварващо, уморително, безсмислено... Предпочитате да не се виждате с тях...

Седим на вечеринка и една от дамите ми обяснява възмутено, че книгите са лукс, който не може да си позволи – работа, деца, дом... За какви книги, подяволите, й говоря... Казвам й – същите книги, които чета, за да мога да разговарям с теб на твоите теми. Чета разни неща от областите на хората около мен – това ми дава възможност да говорим поне за неща, които вълнуват тях. Никой не обича да слуша – всички обичат да говорят. Поне ми се ще като ми говорят да разбирам какво ми казват.

Да, съгласява се тя, но ми казваш, че четеш за някаква антропология. Как е възможно да ти е интересна някаква антропология?! И какво за бога е това!? Къде ти е ползата от нея?!

Давам й пример – ако ти знаеше какво е антропология или ако поне те интересуваше, сега можех да ти разкажа няколко доста любопитни истории от тази област. Но понеже не те интересува ти няма да имаш никаква полза от това, че някой на масата е чел антропология. Тя не разбира какво й казвам и затова се връщаме на нейните теми – икономика  – там тя е силна и интересна. Защо да си хабим времето в изясняване на неща, които и без това могат да станат част от едно социологично антропологично изследване за отношението на съвременния човек към познанието.

За съжаление час по-късно тя възкликва възмутено – стига сте говорили за къщи и имоти – толкова е досадно! Не можеш да угодиш там, където властва обскурантизъм. Той е непреборим. Той може да бъде преборен само от вътре навън, но не и обратното.

No comments:

Най-четени материали