А ти как пишеш?

Веднъж един писател ми зададе точно такъв въпрос и като не получи никакъв смислен отговор от мен разказа ми, че той обожава когато пише да чува как молива скърца по листа. Как думите се извайват и звучат. Как хартията се издрасква с върха на молива.

Аз се прибрах и не можах да дам смислен отговор цели 12 години. Как по дяволите ми харесва да пиша? Има писатели, които са писали само когато гледат на север. Има писатели, които се откъсват от градовете и хората и се крият в миша дупка по вили и хотели. Има писатели, които облепят цялата си къща с бележки за да не забравят някоя идея и има такива, които просто си взимат секретарка и започват да диктуват.

Да си призная това последното най-много ми харесва. Сядаш с коктейлв ръка и сътворяваш света без да мислиш за правопис, препинателни знаци и къде би трябвало да минеш на нов ред. Ето това ще бъде истинско отприщване. Но не за това започнах този материал. Просто исках да споделя, че  през тези години чудене кое ме подканя да пиша основен заподозрян беше хаоса. Бюрото ми е хаос, гардероба ми е хаос, живота ми е хаос, само мислите ми са що годе подредени. А и хората много боравят с клишета - ти си артистична личност - това ти е присъщо.

Не! Не! Не! Грешите. Това си е чиста проба мързел! Това, че ме мързи да си вдигна пепелника не ме прави артистична личност. И ето заставам пред следният въпрос - необходимо ли ми е да има нещо, което да е специфично и характерно за процеса на писането ми. Не, че утре ще издавам бестселър, но и аз имам моите моменти. И изобщо писането не е ли в постигането на крайната цел - независимо как?

Малка тайна - има писатели, които приспиват кокошките на съседа с натрошени хапчета за да могат да работят на спокойствие... Аз от тях ли съм? Не, за съжаление, и това е история от мой приятел писател.