И аз искам да напиша книга!

Един ден една възрастна дама явно вдъхновена от близкия ми контакт с книгите реши да ме впечатли и да се почувства съпричастна. Каза ми така:

- Защо не взема и аз да напиша една книга?
- Разбира се. Какво ти се иска - роман, разкази, поезия... Може би някое изследване?
- Ами мислех си просто да представя нещата, които съм научила от опита си. 
- Чудесно! Това е интересно. Как си го представяш?
- Ами мога да направя книга с афоризми. 
- О-о-о. Ти пишеш афоризми? Браво!
- Не, записвам си ги. Прочитам ги някъде и си ги записвам. Интересни неща. Знаеш ли какви интересни неща намирам!
- Значи ти искаш да съставиш нов сборник с афоризми? Чужди мисли, които да оформиш, подредиш, представиш.
- Ами не.. това са просто неща, които аз съм си намерила. 
- Да де, ама къде си си ги намерила?
- Еми в книги за афоризми. Ето ги - преписала съм си ги в това тефтерче. 
- На кой са тези тука?
- Не зная. Ема и това ли трябва да зная.... То така много сложно...
- Сигурно са на някой.. Може би известен...
- И какво от това. Все едно аз съм си ги измислила... 

Не зная дали сгреших, но й казах, че не е никак добра идея да събира афоризми и да пише книга с тях. Изобщо писането на книга го обрисувах като пълна загуба на време. Още повече, когато искаш да се занимаваш с афоризми. Спестих си говоренето като в съкратена форма й казах някаква глупост, или по-скоро някакъв евфемизъм и затворих темата.

Самото естество на писането на книга изглежда много лековато на всеки, който бъкел си няма представа дори от елементарни неща. Всъщност идеята ми е следната - онези, които не могат да се оправят с един афоризъм са много забавни, когато искат да пишат цели книги. И понеже се присетих за този наш разговор реших да ви го споделя.