Писателят, който не може да чете

Като прочитате това зяглавие сигурно си казвате - О, знаем много такива писатели, които явно не могат да четат. Но днешната история е реална.

Канадският новелист Хауърд Енгел е автор на криминални новели.  Една юлска утрин той се събудил както винаги в поредният обикновен и нормален ден. Направил си закуска и излязъл на верандата да си вземе вестника. Но когато го вдигнал целият вестник изглеждал много необичайно - формите и очертанията на колоните били същите, но думите в текста били разбъркани и странно неразбираеми. Той решил, че това е някаква шега и веднага влязъл вътре и взел първата книга, която му минала пред очите, за която бил убеден, че е на английски език, но и тя била все така неразбираема. Тогава той се досетил, че вероятно е преживял удар и потърсил помощ.

Лекарите му съобщили, че страда от Алексия, също наричана "слепота към думите". Не може да чете, защото центъра в мозъка, който обработва сигнала от очите е повреден и не може да разчете идващият код. Буквите се преобразуват, претворяват и променят и Хауърд Енгел не можел да различи повече от някаква смесица от неясни англо-кирилско-китайски символи, които не разбира. Оказало се, обаче, че този проблем не влияе на способността му да пише по простата причина, че за писането отговаря друг център в мозъка. Така той спокойно хващал химикалката и изписвал желаните думи които само след минути започвали да се размиват и да се преобразуват в неясни символи пред очите му. Диагнозата на лекарите включвала и предупреждението, че сега правописа му сериозно ще пострада.

"Помислих си, че това е краят на писането ми. Че е свършено с мен." - това споделя Енгел

Хауърд Енгел започнал упорито да се труди над възстановяването си и постепенно започнал да постига сериозни резултати. Историята свършва в забележителната способност на човешкият мозък да компенсира и замества дейността на увредени центрове като използва други. Днес Енгел е способен да чете дори субтитри на чуждестранни филми като признава, че все пак изпуска половината от текста защото се сменят твърде бързо.