Един ден моя позната ми каза - вземи си една страхотна книга! Коя ли? "Речник на литературните митове. Всичко има в нея!" И аз какво да правя отидох да я проверя тая книга дето всичко има в нея, но като й видях цената ми се зави свят. 50 лв. Наистина всичко трябва да има в нея, защото вече се сдобихме с книги за по 50 лв, които са толкова изчерпателни, че няма как да ги обхванеш и си заслужават и парите и страха да ги отпочнеш. Тази, обаче сякаш се опитва да обхване една област, която е твърде широкичка. Знам ли, отказах се. Мина малко време и друга позната ми каза, че си е купила една супер скапана книга. И коя е тя - същата. Защо да е скапана - полюбопитствах аз. "Ами защото е такава една разбъркана, говори се за щяло и нещяло вътре, нещата които знам не са представени добре, а другите нещо не мога да ги приема така презентирани. Хайде да ти я дам, че ме е яд, че си я купих."
И аз останах с едно странно усещане за неяснота. Хубаво е да ти препоръчат, хубаво е и да ти кажат да не си хабиш парите, но кое от двете е вярно. И на двете може да им се вярва, но си признавам по-логично е да се вярва на тази, която не е харесала книгата защото има едно просто правило - ако някой казва, че филма е тъп, а друг казва, че филма е страхотен - почти винаги филма е пълна боза. Вероятно това важи и за книгите. От друга страна всяка книга има какво ново да ни каже - това важи и за тази книга. Има и още нещо - книги като тази не се четат от корица до корица почти никога. Те се ползват повече като справочен апарат и е напълно възможно двете дами да са прочели по една статия - едната в началото, а другата в края и да са си извадили напълно основателни изводи, но в никакъв случай важащи за цялата книга. Смеем ли да си вадим изводи така прибързано. Ако някой я е ползвал, нека подскаже накъде трябва да се наклонят везните.
No comments:
Post a Comment