Стъклен дом - приятна изненада!

След толкова много мъчителни опити за сериали се появи Стъклен дом, за който можем да кажем много неща. Чудех се дали да пиша за сериала, защото създадох този блог за да говоря за книгите, но това малко отклонение може да ми бъде простено, тъй като коментарите ми над сюжета и филма като цяло имат отношение към книгите, които понякога представям - кино, изкуство, телевизия...

Когато мина първи епизод няколко човека ме попитаха - "е, и това ли е боза?" За моя радост това съвсем не е боза, а един много хубав български филм, който се надявам да намери своите аудитории и извън България.

Защото ми е интересно да го гледам, приятни са ми неочакваните поанти, приятни са ми и очакваните завои в сюжета. Даже не ми е хрумвало да си измислям допълнителни неща, защото по-приятно ми е да видя в каква посока ще ме заведат, какво искат да ми покажат, кои аспекти от живота на персонажите те намират за интересни. Забелязах по форумите дълги и пространни предложения какво трябва да включва сюжета, какво може да се случи - много неща могат да се случат. При това най-разнообразни. Но по повод на това ми се иска да отворя една скоба. Помните ли сериала "Герои", който тръгна много силно и събра доста голяма аудитория. Фугатен, на места направо объркващ и въпреки всички залитания в какви ли не посоки - единен, интересен, с ясен жанр, с подредени и точни послания, разнообразен. Какво се случи в четвърти сезон - продуцентите на филма си повярваха прекалено много и решиха да се вслушат в гласа на зрителите. Даже подозираме, че е възможно дори да са сменили сценарния екип напълно или частично. Появиха се безброй нови персонажи, действието се развлачи до болезненост, персонажите не бяха достатъчно добре експлоатирани от сценаристите сякаш сценаристите си нямат никаква идея какво да правят с тях. През цялото време докато гледах четвърти сезон си мислех само и единствено за хората, които предлагаха идеи - да има човек, който лети наопаки, да има такъв, който скача наопаки, и такъв, който говори на опаки и т.н. Получи се толкова лош сериал, че го прекъснаха предсрочно. И се надявам да не им хрумне да го продължат, защото ще ми е любопитно да видя, а това ще е свързано с неудоволствие.

Затова на мен ми е по-приятно когато някой ми разказва дадена история да се оставя да ме води в посоката, която той намира за интересна. Ако не успее - няма да гледам, но ако успява да го прави - защо да му се меся. Не се поправя нещо, което не е счупено. Това си помислих, когато видях, че на хората им се иска да добавят идеи, може и да греша, нямам сигурност по този въпрос.

Обожавам звука на един филм да е нормален! Писна ми да гледам български филми, в които не се чува какво говорят актьорите, или музикалния фон е истеричен джаз. Съжалявам, това е неслушаемо. В купища нови филми звука прилича повече на мекица. И изведнъж - музикалното оформление приятно, говора се чува добре, допълнителните звуци на място - Благодаря ви. Може да ви е смешно, но до там сме го докарали.

Играта на актьорите е изненадващо постоянна и поддържаща персонажните им характеристики. Няма го това чудо - в началото съм така, пък после омеквам, пък после се лутам, пък после действието ме издърпва обратно в това, което трябва да покажа. От начало до край всеки един от тях следи да се вписва в това, което трябва да усетим за персонажа му. Дори откровените миниатюрни импровизации показват, че започват да живеят с персонажите си. Дори не мога да се сетя за грешка в това отношение, защото си признавам, че в последните епизоди снощи специално ги наблюдавах и актьорите са чудесни. По отношение на тях ми харесва и подбора на актьорите и това, че е получено добро разнообразие в натюрела им - по-невротичен, по-спокоен, хладен, топъл, мек, замечтан, даващ по същество, отнесен, лигав, лутащ се, търсещ, очакващ, решителен, бунтуващ се - има много голямо богаство от образи и те се въплатяват добре в актьорите.

Това богатство е една от причините да не ни отегчават по-дългите сцени, които са повече информативни или разнообразяващи. Като кратко отклонение ще дам за пример един фрагмент от Листопад - трите сестри са много различни, но за да достигнем до различията в тях трябва да изживеем доста еднакви неща в тяхното поведение и характер - и трите сестри изпълняват безприкословно, и трите са домошарки, и трите са авантюристично настроени, но го подтискат, и трите в даден момент престъпват правилата, и трите разчитат на семейството, и трите търсят опора в мъжа, и трите се борят за самостоятелност, но и трите в рамките на конвенцията. И трите нарушават конвенцията. За да видим различията доста време трябва да им отделим, бая празни приказки трябва да изслушаме. В Листопад успяват да оправдаят това рахищение, но като цяло си е рисковано. А тук получаваме букет от персонажи, който е категоричен от самото начало в различията. Чакаме да видим кой как ще реагира. Дори когато се досещаме ни е приятно да го видим как точно ще стане. А това е прекрасно.

Не бива да ви огорчава това, че правя сравнения с Листопад. Единия е сапунен сериал, а другия е модерен телевизионен формат, който не се брои за сапунен сериал и въпреки това те са телевизионни формати, които могат да бъдат сравнявани в някакви отношения. Може би стимулирано и от това, че споделят в момента части от аудиториите си. Защото сега повечето хора гледат Стъклен дом. А и това дава по-голяма яснота на онези, които са гледали поне от любопитство малко от Листопад. Аз го гледам от време на време от любопитство - избрах го за да видя каква е културата на нашите съседи, какви са им разбиранията за живота - беше ми интересно. Гледам го за да видя как изграждат сюжетната линия и с какви похвати работят. Как разводняват, как стягат действието. Ако се замислите всъщност е интересно. И образа на Ферхонде в цялата история - мястото на амбициозната жена в тяхното общество, която е готова на всичко - как я възприемат те. Какъв е техният отговор на подобен освободен модел на поведение - има какво да се види макар, че почти всичко става ясно само с гледането на няколко серии и останалото са нюанси.   

С радост гледам сериала Стъклен дом и следя с наслада развитието на втори сезон. Наистина се зарадвах, че го създадоха.