Сирано дьо БержеракАвтор: Едмон Ростан
239 страници
Рецензия Асен
Когато на читателското внимание се предлагат пиеси винаги стои риска този работен театрален текст предназначен за сцена да остане неусетен. Но с тази пиеса не би се случило подобно нещо, тъй като тя е така умело и приятно написана, че с лекота дарява удоволствие и при четене.
Първата премиера на пиесата е през 1897 година и 86 години по-късно изследователите преброяват само на територията на Франция над 14 000 представления. Заснети са осем екранизации и тази проста статистика издава очевидното – пиесата е изпълнена с духовитост, поезия и много смях, водещи ни постепенно към голямата драма на един свободен ум, който е твърде мъдър за да граби от живота и твърде силен за да се остави на несгодите.
Търсейки отговора за това кое е най-съкровеното, най-ценното, онова, което никой властимащ не може да ти отнеме, онова, което те зарежда да желаеш живота и да се бориш Ростан назовава своето предположение така: „ То е... На шапката перото”. Намигайки към изтока, който обожава да не назовава онези най-важни или вярни неща с точните думи, но прибягва към метафори или липса на съдържание. Защото истината най-често е очевидна и няма нужда от излишни приказки.
Тази сърдечна и жизнелюбива пиеса безспорно заслужава читателското внимание и съхранява в себе си части от човешката духовност, които кореспондират на старите ценнности в добрия смисъл на думата.
Повече за пиесата от Уикипедия
Пиесата е посветена на Сирано дьо Бержерак - драматург и военен. Уикипедия
No comments:
Post a Comment