Той е най-известен с Кориците за The Saturday Evening Post: Рокуел създава над 300 емблематични корици за списанието, превръщайки се в визуален хроникьор на американското общество. Поредица от четири картини (Свобода на словото, Свобода на вероизповеданието, Свобода от нужда и Свобода от страх), вдъхновени от реч на Франклин Д. Рузвелт през Втората световна война. Те помагат за набирането на милиони долари чрез военни облигации. В по-късните си години, работейки за списание Look, той създава силни творби, засягащи гражданските права и расовата интеграция в САЩ, като известната картина „Проблемът, с който всички живеем“.
През 1977 г. получава най-високото гражданско отличие в САЩ – Президентския медал на свободата. Повече за живота му и дигитална галерия с неговите произведения можете да разгледате на официалния сайт на Музея на Норман Рокуел.
Освен за списания, Рокуел е официален илюстратор на специални издания на класическите книги „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“, където неговият стил перфектно вдъхва живот на героите от детството.
„Книжният червей“ (The Bookworm, 1926) - Тази картина е директен и забавен прочит на класическото европейско изкуство. Тя е вдъхновена от едноименно платно на германския художник Карл Шпицвег от 1852 г.. Сюжетът: Рокуел пренася сцената от прашна аристократична библиотека на оживения американски пазар за книги на старо. Виждаме възрастен, ексцентричен мъж, който е толкова погълнат от четенето, че е пъхнал по една книга под двете си мишници, държи трета в ръцете си, а носът му е буквално забит в страниците. Излъчва типичния за Рокуел топъл хумор и показва страстта към знанието, която те кара да забравиш къде се намираш.
„Земята на очарованието“ (The Land of Enchantment, 1934) Това е една от най-приказните и метафорични картини на художника, която улавя самата същност на детското въображение. Сюжетът: Група деца са седнали на пода и четат голяма книга с приказки. Зад гърбовете им, изплувайки директно от страниците, се материализира величествен рицар в блестящи доспехи на кон. Картината визуално показва как литературата оживява в умовете на младите читатели и ги пренася в непознати, вълшебни светове.
„Мечти / Момче, четящо рицарски роман“ (Dreams / Boy Reading Book of Chivalry, 1923)
Още една прекрасна илюстрация за корицата на The Saturday Evening Post, посветена на силата на историите. Сюжетът: Малко момче е седнало в полумрака на тавана, облегнато на стар сандък, напълно погълнато от дебела книга за рицари. Около него са разпръснати други томове, а в съзнанието му (и на заден план в картината) се виждат замъци и воини. Творбата показва как книгите ни позволяват да избягаме от сивото ежедневие и да мечтаем за велики дела.
Роузи нитовачката (Rosie the Riveter, 1943) – Книгата като политически символ
В тази световноизвестна картина книгата няма за цел да покаже не удоволствието от четенето, а носи дълбок символичен и пропаганден смисъл. Сюжетът: Силната и уверена Роузи, седнала на преден план с обяда си, е стъпила с тежката си работническа обувка върху книга. Това не е каква да е книга, а „Моята борба“ (Mein Kampf) на Адолф Хитлер. Тук Рокуел използва книгата като директен символ на нацистката идеология, която американските жени и работници буквално „прегазват“ и унищожават чрез своя труд в тила.
„Земята на очарованието“ (The Land of Enchantment, 1934) Това е една от най-приказните и метафорични картини на художника, която улавя самата същност на детското въображение. Сюжетът: Група деца са седнали на пода и четат голяма книга с приказки. Зад гърбовете им, изплувайки директно от страниците, се материализира величествен рицар в блестящи доспехи на кон. Картината визуално показва как литературата оживява в умовете на младите читатели и ги пренася в непознати, вълшебни светове.
Още една прекрасна илюстрация за корицата на The Saturday Evening Post, посветена на силата на историите. Сюжетът: Малко момче е седнало в полумрака на тавана, облегнато на стар сандък, напълно погълнато от дебела книга за рицари. Около него са разпръснати други томове, а в съзнанието му (и на заден план в картината) се виждат замъци и воини. Творбата показва как книгите ни позволяват да избягаме от сивото ежедневие и да мечтаем за велики дела.
Роузи нитовачката (Rosie the Riveter, 1943) – Книгата като политически символ
В тази световноизвестна картина книгата няма за цел да покаже не удоволствието от четенето, а носи дълбок символичен и пропаганден смисъл. Сюжетът: Силната и уверена Роузи, седнала на преден план с обяда си, е стъпила с тежката си работническа обувка върху книга. Това не е каква да е книга, а „Моята борба“ (Mein Kampf) на Адолф Хитлер. Тук Рокуел използва книгата като директен символ на нацистката идеология, която американските жени и работници буквално „прегазват“ и унищожават чрез своя труд в тила.
Книгата като бягство от задълженията и реалността
Рокуел обожава да изобразява контраста между това, което хората трябва да правят, и това, което искат да правят. Книгите често са катализатор на това сладко неподчинение.В картината „Белене на картофи“ (Peeling Potatoes / Boy Reading Pirate Stories, 1921) момче, на което е възложена скучната домакинска работа, е напълно парализирано от пиратски роман, докато ножът и картофът стоят забравени в ръцете му. В „Готвачът на диета“ дебел готвач яде обилно, докато с интерес чете книга за отслабване и здравословно хранене – ярък пример за ироничния хумор на Рокуел.
Студентското напрежение и амбицията - Четенето при Рокуел не винаги е удоволствие; понякога то е символ на упорит труд, амбиция и изтощение.В картини като „Учене преди изпит“ (Cramming, 1931) или „Студент по право“ (Law Student, 1927) персонажите са заобиколени от огромни, заплашително изглеждащи купчини учебници. Те учат нощем на светлината на лампа, излъчвайки умора, но и силна решителност да успеят в живота. В „Уили Гилис в колежа“ (Willie Gillis in College, 1946) неговият известен измислен герой – войникът Уили, се завръща от Втората световна война и е изобразен в стаята си, погълнат от учебниците, символизирайки надеждата и новото начало за едно цяло поколение ветерани.
За Рокуел четящият човек е фокусиран и изолиран от шума на света. За да подчертае това, художникът често рисува персонажите си с леко набръчкани чела, очила, кацнали на върха на носа, или в необичайни, неудобни пози (сгънати на пода или на тавана), които те дори не забелязват, защото съзнанието им е напълно другаде.
КП
