Приказка за рибния пазар, Хелиана Стоичкова

Приказката ни разказва за съдбата на двама братя, които са останали сирачета и светът ги поднася по нелеката пътека да трябва да защитават къщата си от местен велможа. Въпреки трудностите техния свят е изпълнен с много положителни емоции и хора, които им помагат. Те са намерили начин да се справят в ситуациите и когато са заедно двамата братя обичат да си разказват приказки и истории от рибния пазар. Там винаги се разказва нещо и винаги има любопитни и щурави истории, които грабва вниманието.

Приказката поставя въпроса за голямата обич между двамата братя, но също така и за изборите, които те ще направят. Вътре в нея са вписани няколко по-малки разказчици, една от които е дослушванката за строежа на старото училище, която предлага на децата интересна история за това как е построено училището и как двама странстващи преподаватели успяват да въвлекат всички в строежа му.

Приказката за рибния пазар изглежда на пръв поглед странна, защото на края двете момчета поемат по различни пътища, но това я прави и още по-сърдечна и мила. Те някой ден ще се срещнат и тяхната мечта е разказана в душеизвадчицата за съседа.


Приказка за рибния пазар
Наддумка за празника на сапуна
Ослушница за призраците на търговците
Дослушванка за строежа на старото училище
Словене за бегливите чепици
Разговорница за едно торнадо
Досънница за една шапка
Душеизвадчица за съседа

Много сърдечна и ведра е тази приказка. В нея е вписана и наддумката за празника на сапуна, която е забавна и закачлива, а също така вътре децата ще открият и словенето за бегливите чепици. По историята за бегливите чепици има и допълнително написана театралка.

Колекцията с детски книги на Хелиана Стоичкова вече наброява 26 книги и в тях са разказани над 200 истории за малките читатели.

Интервю с Йордан Иванов - За какво искам да имам най-много време – да чета книги!

Ти си драматург, който е успял да улови в сюжетите си както модерното на съвремието така и историческото минало. Би било прекрасно ако споделиш са нас как се зароди идеята да напишеш историческата пиеса?

„Тетевенският грешник” се роди по специален повод. За Денят на будителите ми се искаше да изиграем нещо малко по-нестандартно, нещо по-малко известно, свързано разбира се, с Освободителното движение и в темата за Арабаконашкият обир съзрях възможност на публиката, да бъде представена една по-различна гледна точка. А и този момент от нашата история е доста противоречив и истинско предизвикателство беше, да напиша възрожденска пиеса, базирана на действителни събития без да вземам страна в разприте, раздорите и конфронтацията, съспътствала героите в онова време.

 

Писането на драматургия по исторически фрагменти отнема много време и още повече старание да бъдат правилно отразени историческите събития. Колко време ти отне да завъриш пиесата?

Самото проучване на исторически достоверните събития ми отне около 4 месеца, но паралелно с проучването вървеше и писането, което не беше лек процес. Трябваше да се проверяват източниците, да се цитират точните дати, да се подготвят диалозите, заедно със спецификата на местния говор и диалект и т.н. и да не пропусна самият Тетевен, който е един прекрасен град в Балкана.

Коя част от тетъра ти харесва повече. Да бъдеш драматург или да бъдеш режисьор на постановката?

За театъра каквото и да кажеш, ще е малко, но най-точно го е казал Джеймс Кан в едно свое произведение „Да се представям за друг, е любимият ми начин на живот!” и именно този „друг” е двигателят на драматурга или режисьора. Определено ми харесват и двете роли и на режисьор и на драматург. Съчетавайки ги, се чувствам най-удовлетворен.

Кога за пръв път се докосна до театъра?

Във 2-ри клас изиграх Капитан Райчо Николов, когато е бил дете и е преплувал Дунав за да предупреди руснаците за готвения изненадващ удар на турската армия при Русчук. Така и не разбрах, защо точно аз трябваше да го изиграя, но след представлението, когато чух аплодисментите на публиката (предимно родители и ученици) целият свят беше в сцената на която аз бях главният герой.

Четенето на пиеси зарежда ли те с нови творчески импулси?

Принципно четенето дава импулса на онази част от живота, която все още не сме открили. Разширявайки кръгозора си, новаторството е възможно все повече и повече.

Когато говорим за книги, да очакваме ли пиесите ти да бъдат отпечатани в книга?

Искрено се надявам, един ден да бъдат отпечатани. Така мислите и чувствата ми ще останат в историята и все някой може да научи нещо от моите пиеси.

Според теб какви книги трябва да четат хората? Има ли рецепта, има ли посока, която ти се струва, че трябва да бъде насърчавана?

Книгата, каквато и да е тя, трябва да бъде четена. Човешкото съществуване е Вселена, която колкото и да бъде описвана, няма да можем да се доближим до истинската и/му съшност. Книгата е градивната част на всичко онова, което се случва, докато хората си мислим, че ще достигнем онази част от щастието, когато нищо няма да ни трябва. Да насърчаваш четенето, е благородно, а насоката – нека четящият сам да я открие.

Иска ми се да се върна към историческата пиеса. Поставена на сцена тя завладя публиката не само със своята историческа сюжетност, но и с играта на актьорите. Разкажи повече за театрално студио "Артист" към Народно читалище "Бъдник-2024" гр. Радомир.

Възрожденски пиеси се правят много трудно и публиката е мерилото за успеха, който жадува всеки режисьор. Актьрите в моята пиеса бяха блестящи, за което им благодаря от сърце. Идеята за театралното студио е стара, още от ученическите ми години, но момента узря едва преди 3 години през 2021 г. Обиколих училищата в Радомир и с изненада установих, че има талантливи деца, които има какво да покажат. Имахме проблем със зала, в която да репетираме, но се намериха хора, които ни предоставиха помещение, където да провеждаме заниманията си.

Вие сте представили пиесата в различни театри. Тя спечели ли награди?

“Разкажи ми сънищата си” беше представена на фестивала в гр.Поморие “Сцена край морето” през 2023 г. Спечелихме индивидуална награда за актьорско майсторство на Методи Димитров, за ролята на Динко. Предстои ни представление в с.Жабокрът, общ.Кюстендил, но все още уточняваме, дата и подробности.

А коя е най-голямата награда в театъра?

Наградата е голяма и дълбоко вълнуваща, когато си успял да докоснеш душевността на зрителя, който или се смее или плаче след представление. Имам една случка, която обичам да разказвам. 10 минути преди първата ни изява (премиерата на „Разкажи ми сънищата си”) едно от децата идва при мен и казва: „Господине, елате да видите в коридора, какво става!?”. Отивам аз и какво да видя? Едно от момичетата стои до стената и плаче с глас, а малко по-нататък и нейната приятелка, която също играе в пиесата, реве та се къса . Питам, какво става, а тя ми отговаря, че не може да излезе пред толкова публика и си тръгва. Представяте ли си, в какъв потрес изпаднах. Учудих се на себе си, как може да си помисля, че точно тези деца, са способни да изнесат представление, което да се конкурира с най-добрите в театъра. Толокова наивен ли бях? Целият ни труд ли ще отиде на вятъра, критиката ще ни съсипе ли, как ще погледна родителите в очите, как ще обясня на всички, които са си купили билет, защо се проваляме така? Не знам, от къде намериха сили и увереност тези момичета, но се събраха, излязоха и така играха на сцената, че дори аз на моменти се разплаквах. След премиерата, всички бяха толкова щастливи, а сълзите в очите на публиката беше показателна.

Коя е следващата пиеса, над която работиш и да очакваме ли да я видим скоро на сцената?

В момента пиша комедия на тема, вреден ли е алкохола и защо се стига до зависимост от този вечен бич за обществото. Жанрово съм писал съвременна драма, възрожденска драма и е време да се обърна и към комедията. Мисля си, че най-трудно бих написал трагедия, но четейки Шекспир ми се иска да опитам и това.

Какви други книги те вдъхновяват, те провокират в прочита ти на света, който ни заобикаля?

Книгата, която най-много ме е впечатлила е на Виктор Юго „Морски труженици”. Истинското ми вдъхновение дойде, когато детството ми свърши, а това беше момента, в който разбрах, че все пак не съм безсмъртен. Има много книги и автори, които трябва да се прочетат и ако някой ме попита, за какво искам да имам най-много време, аз ще му отговоря – да чета книги! От мистиката на Омир до историята на Херодот, от приключенския дух на Жул Верн до ужаса на Стивън Кинг, от романтиката на Шекспир до простотата на Селинджър, всичко си струва отделеното време.

Интервю с Антон Фотев - Хората все повече ще желаят да надникнат в утрешния ден

Прочетох вдъхновяващ ваш разказ „Цветовете на душата“ и много ми се иска да ни разкажете повече за неговото написване. Кое го вдъхнови – личен опит или беше плод на въображението?
Видях в интернет картина, нарисувана в наситено зелени цветове. Дори не помня вече ясно композицията на нея. Погледнах я... и следващите три часа от живота ми се губят. Осъзнах се, когато разказът беше написан. Заб: Това не отменя правилото за 1:10. Идеята е, че за всеки час писане в транс трябва да следва десет часа прецизна редакция. Съотношението пада драстично при редактирането на големи текстове. Но малкият текст е като бижу – всяка частица от него трябва да е перфектна. Колкото до втората част на въпроса ви – за мен правилният отоговр е „и двете“. Писателят е като албатроса – състои се от житейски бури и криле.

Представянето на душата през призмата на цветовете и светоусещането дарява читателя с много висока естетическа наслада. Въпреки, че разказът е от сюжетна гледна точка тъжен, той е изумително и положителен. Какъв отпечатък бихте искали да остави в читателите?
Това е двойно странен въпрос. Първо, че го задавате на Антон Фотев, а може да ви отговори само Черно Слънце. Все едно да искате от ежедневното съзнание на един нестинар да ви обясни транса си, по време на който ходи по живи въглени и не се изгаря. Второ, след написването си текстовете се отделят от автора си. Те имат този смисъл, който той е успял да остави в тях – нито повече, нито по-малко. При това съвпадението между намерение и краен резултат е по-скоро изключение, отколкото правило. Например вижте Дон Кихот на Сервантес.

Какви книги чете съвременият читател и има ли място и време за дълбока литература?
Всякакви. Съвременният човек, поне българина, всъщност чете доста. Не знам доколко е уместно и законно да посочвам сайтове като на Моята Библиотека и дали това няма да се счете за реклама. Но там има страшно много книги и имам личното усещане, че посещенията на този и подобни сайтове са приятно много.

Колкото до въпроса дали съвременният човек има време за дълбока литература? Горчивата истина е, че съвременният човек губи много време в забавления: игри, филми, чат-платформи, инстаграм и прочие „времегубалки“. Така че въпросът не е във времето, а в енергията. Съвременният човек няма вътрешната сила, нужна за гледането дори на малко по-тежки филми като „Списъкът на Шиндлер“ или „Съдбата на човека“ по едноименната повест на Шолохов. Съвременният човек намира филмите на Фелини и Сергей Бондарчук за тежки, бавни, претоварващи... а Вие питате дали чете литературата, която стои зад филмите на тези велики режисьори. А вече защо хората нямат нужната концентрация на вниманието и способност да четат книги като „Тютюн“ или “Балада за Георг Хених” – това е тема на много дълъг разговор.

От гледна точка на модерността какво е мястото на писателя в културата и изкуствата? Има ли в по-общ план силата да въздейства с думите си?
А какво значи модерност? Питам, защото според Алпатов изкуството периодично минава през периоди, в които Съдържанието отстъпва пред търсенията на Формата. Обикновено се случва в епохите, в които въпросното Съдържание е мъртво като принципи, идеология и светоглед. Проблемът е, че Форма без Съдържание е нищо. Разни хора опаковат сгради или забождат ароматни свещи в... ъъ, разбирате ме добре. Но това не е точно... изкуство.

Живеем в много комплициран свят, който е белязан от тежка футурология. Вие сте автор на фантастичен роман. Какво ви провокира да го напишете?

Тук поставяте три твърдения-въпроси. Така, на първия ви въпрос други хора са отговорили и то с цял сериал: „Черното огледало“. Моите пет стотинки по темата са, че светът ни тепърва ще става все по-сложен и комплициран. Съответно хората все повече ще желаят да надникнат в утрешния ден и ще търсят отговорите във футуристични сериали и книги. Тук е мястото да споменем книги като „451 по Фаренхайт“, „1984“, „Прекрасният нов Свят“, „Завръщане от звездите“ и още десетки добри фантастики.
А това всъщност отговаря и на следващите два под-въпроса. Прописах заради писатели като Андерсен, Светослав Минков, Мелконян, Вежинов, Бредбъри, Урсула ле Гуин, Зелазни и прочие. Докато връстниците ми ходеха по купони, тренирах бокс и бойни изкуства и четях фантастика. Направо я изяждах с кориците.

Във фантастиката днес има много посоки и тематични линии на авторови търсения. Коя ви е най-любопитна?
Трансхуманизма. Ще успеем ли да станем свръхсъщества, запазвайки човешкото в себе си? Заб: Темата за трансхуманизма всъщност е много деликатна и пълна с подводни камъни. Нека оставим подробното разглеждане на тази тема за друг, може би отделен разговор.

Работите ли над следващ роман?
Наскоро завърших третия роман за света, в който се развива „Разторг“ като действие. Но открих, че не е нужно да бързам с издаването. Всъщност... дори се изкушавам да си пожелая от вселената Разторг да не беше отпечатан. За да мога да го редактрим и шлифовам до пределно възможното.

Да поговорим за бъдещето на книгите като цяло. Душевността, особено през призмата на високата духовност, може ли да бъде имитирана от изкуствения интелект?
Всъщност питате дали изкуственият интелект ще може да пише висококачествени книги или поне да ги имитира като краен продукт. Сега, когато това стане, ще е време да си направим място в природонаучните музеи с табелки: „Виждате представители на предходната форма на интелект, която е била на химическа основа“. И не, не се шегувам. Ако изкуственият интелект проумее нашите импулси и драми до степен, която му позволява да напише без плагиатстване разказ като „Цветовете на душата“... значи епохата на човека ще е към своя край. А ако успее да напише въпросният разказ чрез... критически анализ и синтез на литературата ни, да проумее чрез чист разум що е болка, отчаяние и надежда... е, значи човека най-сетне ще е създал своя бог. И този бог или ще ни унищожи, или ще ни превърне в разглезени деца. Тоест епохата на човека ще приключи и в този случай.

По какъв начин ще повлия технологичния свят на книгите и разказвачите на истории?
Отхвърлям въпроса Ви. Той предполага, че технологичното ниво на развитие на една култура и нейното изкуство са неща отделни и пресичащи се само в определени моменти и положения. В действителност връзката е всеобхватна – ние сме деца на епохата си и тя е технологична. Четем, каквото четем, с тези наши умове, които са привикнали да използват сложни устройства в работата и забавленията си. 

Давам пример: Представете си, че дадете „Гордост и предразсъдъци“ на читател от прединдустриалната ера. Смятате ли че главният герой от Ад (Божествена комедия) на Данте Алигиери ще разбере социалните драми на висшето общество в предвикторианска Англия? А сега добавете двеста години и си представете какво ще разбере този читател, живеещ в ранния четиринадесети век, от вашия разказ „Добре информиран“. Отговорът е нищо. Великолепният, хаплив хумор в разкава Ви ще му е недостъпен, защото между него и Вас има седемстотин години технологично развитие и последното е усложнило всичко останало. Култура, политика, социални връзки, манталитет, съзнание. Всичко.

Изкуството няма граници и затова имаме традициите. В пресечните точки между изкуството и традициите се раждат уникални прочити. Има ли тема, която ти е особено интересна по отношение на тази дуалност.
Изкуството има граници – и като Съдържание и като търсения на Формата. Просто заради разни нехранимайковци, които пишат симфонии на шест години ни се струва, че граници няма. Изкуството има граници и това е известно на всеки, който е опитвал да балансира между чувственост и възвишеност на емоциите в еротична сцена. Защото – пишеш си ти за за борещи се за власт касапи и изведнъж – готина мацка се влюбва в единия психопат и се опитва да го очовечи с любовта си. Или пък трябва да опишеш срещата на човешкото с нечовешкото – хайде, повтори „Соларис“, „Тежестта на скафандъра“ или „Фиаско“. Може, но е за всеки. Отвъд... границите на обикновения талант е.

Можем ли да говорим, че във фантастичната литература вече има някакви утвърдени традиции?

Това ме разсмя. Някои твърдят, че цялият жанр на фентъзито е фен-фикшън по Толкин, Урсула ле Гуин и Роджър Зелазни.
Шегата на страни, въпросът не е за интервю, а за цял отделен разговор. Специално за разграничението на фантастика от фентъзи и за влиянието на Толкин имам две лекции, които са качени на страницата на клуба ни. Мисля, че са по два часа всяка. Всъщност са три лекции, третата е за Франк Хърбърт и Дюна.

Един дълбок и интересн въпрос, който идва от футуристичните концепции – в матричен свят ли живеем?

Ох. Този разговор съм го водил... с нихилисти. Според тях живеем в симулация и тя дори вече е приключила. А нашето усещане за протяжност, тоест за в момента протичащо време... било изрично въведен параметър от създателя на симулацията. Сега, парирам тези глупости с т.н. обърнат силен антропен принцип. Той гласи, че не вселената съществува за човеците, а човеците съществуват заради Вселената. Момент, да се самоцитирам: „Може би силният антропен принцип е грешен не заради правилността на слабия антропен принцип. Ами ако силният антропен принцип е верен, само че сме го схванали наобратно? Може би един човек се ражда, расте, чете поезия и химия, научава се да различава прекрасното от грозното и посредственото от великото.... ...за да вдигне очи в някоя звездна нощ и зърне точицата светлина от далечна свръхнова. П.П. Може би съществуваме, за да оценим безкрайната красотата на Сътворението.“

Интервю с Петър Станчев - Бъдещето ни е горе, напред в Космоса

Книгите са едно от най-големите ни богатства. Ти си писател фантаст и безспорно имаш отговори на много въпроси, които бихме искали да те запитаме, но нека започнем от твоят роман. Кое те вдъхнови да го напишеш?

Такъв въпрос няма еднозначен, бърз отговор. Причините довели до написването му са много. Ще започна от далеч. Дядо ми навремето беше абониран за списание „Наука и техника“ и вестник „Орбита“ – научно-популярни издания. Бяха шарени и в основното училище ги четях. Не че нещо особено съм разбирал, но това ме накара да привикна с материята. Майка ми четеше фантастика, в къщи притежавахме богата за времето си библиотека. Четях наред докато започнах да изграждам собствените си предпочитания към литературата.

Имах един съученик Стоян Карауланов, с когото още поддържам връзка. Пак в основното училище в час по литература той прочете собствен фантастичен разказ – беше ерата на „Междузвездни войни“ и всички бяхме сериозно влюбени в жанра. Та тогава си казах – а не мога ли и аз да напиша нещо? Със Стоян бяхме винаги в благородно съревнование, което често ми е давало тласък да вървя напред. Така започнах с първите плахи опити.

Защо избра фантастиката като жанр и би ли насочил вниманието си към други сюжетности?

Считам, че жанрът сам по себе си е без значение – говорим за литература, другото са подробности. Земята е красиво място, дом и родина на Човека, но бъдещето ни е горе, напред в Космоса. Предизвикателството е гигантско, а именно трудностите винаги са дърпали хората напред. Това е причината, поради която не бих изоставил фантастиката.

Писателят отговорен ли е към времето си. Усещат ли се чертите на времето в думите и идеите на писателя?

Определено – няма как човек да е извън времето, в което живее. Самият ми сюжет е повлиян от духа на времето.

Кои са най-ярките проблеми и аспекти на съвремието, които те провокират и стимулират съзнанието ти да търсиш отговори, а и да задаваш въпроси?

Живеем в особено превратно време. Нещата са силно политизирани, истината е изтикана някъде назад. Страховете ми са, че успяхме да се спасим от един тоталитаризъм, но с бодра крачка вървим към още по-лош негов вариант. Задачата на интелигенцията винаги е била да бъде коректив на властта.

Какво дава фантастичната литература на своите читатели?

Фантастиката дава посока на мечтите на хората. Не на граденето на въздушни кули, а на неща, които зависи само от нас да осъществим. В писането си се стремя да се придържам към съществуващите научни познания към момента. Почти като анекдот мога да споделя, че фразата „тежките дрехи от полиетилен-олово“ използвана в книгата, ми отне почти едноседмично проучване по темата за съвременна радиационна защита.

Сбъдват ли се някои фантастики и къде е границата между фантастичното и потенциалното бъдеще? Кои фантастични истории бяха най-прозорливо написани?

Границите на възможното е трудно да бъдат очертани. Основната идея е да не преставаме да мечтаем. Когато успеем да си представим нещо, в бъдеще ще успеем и да измислим как да го постигнем. Човекът обича да протяга ръка към невъзможното. Фантастиката се стреми именно да събуди интереса. За съжаление в последните десетилетия има сериозен отлив. Ускорението, което беше натрупано през 60те и 70те години на миналия век в резултат на космическата надпревара, е почти угаснало в момента. Виждам отлив към фентъзи и псевдо фантастика, тъй като масовият човек, особено на Запад, е технически не особено грамотен и за него традиционната научност на жанра би била досадно неразбираема.

Имаш ли в колекцията си с книги такива, които би прочел отново?

Определено. Лем и Стругацки загадъчно ми намигват от лавицата.

Защо книгите са толкова важни за нас?

Чрез книгите притежаваме способноста да се свържем с писателите и времето, в което са живели. Можем да влезем в кожата на автора и да преживеем неговата версия на действителността. В този смисъл книгите са буквално врати към други светове.

Наблюдава ли се отдръпване от писаното слово от страна на хората или това е субективно усещане?

Не е субективно усещане. Нещата, които ни разсейват стават все повече и повече. Мрежата е на път да убие книгите и четенето – всичко, което иска внимание над 2-3 минути бива избутвано назад.

Кое прави една книга наистина ценна? И има ли не само в света на фантастиката книги, които си заслужава хората да прочетат?

Мой преподавател по философия, Стойчо Кьосев, още преди години ми показа, че мъдростта не е някъде далеч от нас, а присъства в живота ни дори на равнище ежедневие. Литературата за мен е философия, представена в „смилаема“ форма, метафизика, която можеш да „преживееш“. И това по никакъв начин не е свързано с конкретен жанр.

Писателят е в голяма степен наблюдател на епохата си. Могат ли писателите да повлияят на мисленето на своите читатели?

Не само могат, но и го правят. Да си писател е свързано с голяма отговорност.

Какво е според теб бъдещето на изкуството с оглед на все по-активно навлизащият изкуствен интелект?

Няма изкуство извън Човека. Освен това наподобяването на нещо не го превръща в него. Лично аз не съм притеснен от изкуствения интелект, който просто бълва компилации от вече написани неща. Истинското изкуство се ражда в преживяването, а машината е лишена от него.

Интервю с Георги Гергинов - Пиша само това което чувствам

Твоята първа книга е озаглавена „Кръвта вода не става“. Ти си вложил в нея много енергия и тя е резултат от дълги години труд и писане. В нея има и стихове за Севлиево. Представянето беше впечатляващо и стиховете достигнаха до сързата и умовете на хората. Продължаваш ли да пишеш?
Първата ми книга, Кръвта вода не става. Беше като преоткриване на вселената вътре в мен! Не Беше лесно, не знаех как да представям себе си! Беше различно чувство което не познавах! Но благодарение на годините труд, абицията ми и вътрешното ми усещане, Успях да я издам! Причина са и хората с които се обкръжих, Благодаря ти! Беше част от новото за мен. Да продължавам да пиша втората ми стихосбирка е на път! Също така пиша и книга за Синът на двата рода!

Различните периоди в живота на човек идват и с различни теми. Промени ли се гледната точка, през която виждаш света?
Определено много неща се промениха... Но разбира се аз оставам верен на моето верюе да пиша само това което чувствам!

Какво можем да очакваме да прочетем в новите ти стихове?
Любов, живот, мечти! Ще запазя изненадата!

Как би описал значението на една първа книга? Като преломен момент в живота, като осъцнаване или по друг начин?
По скоро като преодоляване на израстването! Намиране на смисъл!

Според теб днешните хора какви книги четат и има ли място за поетичната среща с тях?
Оххх.... Сложен въпрос!! Днешното общество е обгърнато повече в материализма, тук за четива почти не става въпрос! Били стихове, били романи! Никой не гледа на книгата като мироглед за знания! И тъжното тук е, че от нация закърмена със знания и четмо, се превърнахме в закърнели материалисти!

Имат ли бъдеще книгите отпечатани на хартия или всичко преминава в електронен формат?
Не вярвам даже и електронния формат да просъществува, светът е изпълнен с материализъм! Малцина четат!

Какви са основните послания, които би искал да достигнат до читателите? Или какво ти се иска да отнесат със себе си четейки твоите книги?
Основното към което се стремя е да оставя в читателите чувството за съпричастност, чувството за семейството, чувството за цялоста!

Живеем в сложна епоха. Това влияе ли на литературата като цяло?
Разбира се че влияе, епохата в която живеем е епоха на електрониката, епоха която ще отнеме и отне всичко което може да се нарече човешко! Било книга, било човещина!

Мисъл, разум, чувства, поетика, рими – къде е баланса? Кое е онова нещо, което ни кара да се възхищаваме на поезията?
Балансът е нещо относително днешно време! Но аз лично вярвам, че римите и лириката са двете съществени неща които могат и докосват човек! Само те вероятно ще оцелеят в прехода към новия начин на живот на човечеството!

Поезията е вечна, поезията е жива. Помниш ли онези думи „Един ще ме обича, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.“ Каква е голямата награда?
Еххх... Вазов! Единствената награда е, че когато си заминем... думите ни ще ехтят в мислите на тези след нас! Дано и нас ни усетят малцината които ще ни четат!

Според теб по-ценно е приключението по създаването на едно вдъхновяващо творчество или крайният резултат. Една енциклопедия, в която има снимка, име и изброени произведения?
Крайния резултат е делото, заради което всички ние пишем!

Какво би искал да пожелаеш на читателите си?
Пожелавам им да предават на идните поколения, смисъла на книгата... Смисъла на живота, смисъла на съществуването ни! Нека всички оставят след себе си... Себе си! Било книга, било черта! Един ден всички ще сме стих! Написан късно вечер, от нечия ръка!