Нобелови награди за литература

Нобеловата награда за литература се присъжда ежегодно от 1901 г. насам от Шведската академия в съответствие със завещанието на Алфред Нобел. Тя се връчва на автори от цял свят за изключително творчество с „идеалистическа насоченост“. Към днешна дата общият брой на лауреатите е над 120, като сред тях са някои от най-влиятелните писатели, поети и драматурзи в историята на човечеството. Някои от най-известните носители през годините са:
Класици на XX век: Ръдиард Киплинг (1907), Джордж Бърнард Шоу (1925), Томас Ман (1929), Херман Хесе (1946), Уилям Фокнър (1949), Ърнест Хемингуей (1954), Албер Камю (1957).
Магически реализъм и модерна проза: Габриел Гарсия Маркес (1982), Салман Рушди, Марио Варгас Льоса (2010), Орхан Памук (2006).


Пълният хронологичен списък на всички автори, получили престижното отличие по години, е представен по-долу.

XXI век (2000 – 2026)2026: Ан Карсън (Канада)
2025: Ласло Краснахоркаи (Унгария)
2024: Хан Канг (Южна Корея)
2023: Йон Фосе (Норвегия)
2022: Annie Ernaux (Франция)
2021: Абдулразак Гурна (Танзания / Великобритания)
2020: Луиз Глик (САЩ)
2019: Петер Хандке (Австрия)
2018: Олга Токарчук (Полша) (връчена през 2019 г.)
2017: Казуо Ишигуро (Великобритания)
2016: Боб Дилън (САЩ)
2015: Светлана Алексиевич (Беларус)
2014: Патрик Модиано (Франция)
2013: Алис Мънро (Канада)
2012: Мо Йен (Китай)
2011: Томас Транстрьомер (Швеция)
2010: Марио Варгас Льоса (Перу)
2009: Херта Мюлер (Германия)
2008: Жан-Мари Гюстав Льо Клезио (Франция)
2007: Дорис Лесинг (Великобритания)
2006: Орхан Памук (Турция)
2005: Харолд Пинтър (Великобритания)
2004: Елфриде Елинек (Австрия)
2003: Дж. М. Кутси (ЮАР)
2002: Имре Кертес (Унгария)
2001: В. С. Найпол (Великобритания)
2000: Гао Синдзиен (Франция) 

Втора половина на XX век (1950 – 1999)1999: Гюнтер Грас (Германия)
1998: Жозе Сарамаго (Португалия)
1997: Дарио Фо (Италия)
1996: Вислава Шимборска (Полша)
1995: Шеймъс Хийни (Ирландия)
1994: Кензабуро Ое (Япония)
1993: Тони Морисън (САЩ)
1992: Дерек Уолкот (Сейнт Лусия)
1991: Надин Гордимър (ЮАР)
1990: Октавио Пас (Мексико)
1989: Камило Хосе Села (Испания)
1988: Нагиб Махфуз (Египет)
1987: Йосиф Бродски (САЩ)
1986: Воле Шоинка (Нигерия)
1985: Клод Симон (Франция)
1984: Ярослав Сейферт (Чехословакия)
1983: Уилям Голдинг (Великобритания)
1982: Габриел Гарсия Маркес (Колумбия)
1981: Елиас Канети (Великобритания / роден в България)
1980: Чеслав Милош (Полша / САЩ)
1979: Одисеас Елитис (Гърция)
1978: Исаак Башевис Сингър (САЩ)
1977: Висенте Алейсандре (Испания)
1976: Сол Белоу (САЩ)
1975: Еудженио Монтале (Италия)
1974: Ейвинд Юнсон и Хари Мартинсон (Швеция)
1973: Патрик Уайт (Австралия)
1972: Хайнрих Бьол (Германия)
1971: Пабло Неруда (Чили)
1970: Александър Солженицин (СССР)
1969: Самюъл Бекет (Ирландия)
1968: Ясунари Кавабата (Япония)
1967: Мигел Анхел Астуриас (Гватемала)
1966: Шмуел Йосеф Агнон (Израел) и Нели Закс (Швеция)
1965: Михаил Шолохов (СССР)
1964: Жан-Пол Сартр (Франция) (отказва наградата)
1963: Георгиос Сеферис (Гърция)
1962: Джон Стайнбек (САЩ)
1961: Иво Андрич (Югославия)
1960: Сен-Джон Перс (Франция)
1959: Салваторе Куазимодо (Италия)
1958: Борис Пастернак (СССР) (принуден да я откаже)
1957: Албер Камю (Франция)
1956: Хуан Рамон Хименес (Испания)
1955: Халдор Лакснес (Исландия)
1954: Ърнест Хемингуей (САЩ)
1953: Уинстън Чърчил (Великобритания)
1952: Франсоа Мориак (Франция)
1951: Пер Лагерквист (Швеция)
1950: Бъртранд Ръсел (Великобритания) 

Първа половина на XX век (1901 – 1949)1949: Уилям Фокнър (САЩ)
1948: Т. С. Елиът (Великобритания)
1947: Андре Жид (Франция)
1946: Херман Хесе (Швейцария)
1945: Габриела Мистрал (Чили)
1944: Йоханес В. Йенсен (Дания)
1940 – 1943: Наградата не се присъжда поради Втората световна война
1939: Франс Емил Силанпя (Финландия)
1938: Пърл Бък (САЩ)
1937: Роже Мартен дю Гар (Франция)
1936: Юджийн О'Нийл (САЩ)
1935: Наградата не се присъжда
1934: Луиджи Пирандело (Италия)
1933: Иван Бунин (СССР / в изгнание)
1932: Джон Голсуърти (Великобритания)
1931: Ерик Аксел Карлфелт (Швеция) (посмъртно)
1930: Синклер Луис (САЩ)
1929: Томас Ман (Германия)
1928: Сигрид Ундсет (Норвегия)
1927: Анри Бергсон (Франция)
1926: Грация Деледа (Италия)
1925: Джордж Бърнард Шоу (Ирландия)
1924: Владислав Реймонт (Полша)
1923: Уилям Бътлър Йейтс (Ирландия)
1922: Хасинто Бенавенте (Испания)
1921: Анатол Франс (Франция)
1920: Кнут Хамсун (Норвегия)
1919: Карл Спителер (Швейцария)
1918: Наградата не се присъжда поради Първата световна война
1917: Карл Гелеруп и Хенрик Понтопидан (Дания)
1916: Вернер фон Хейденстам (Швеция)
1915: Ромен Ролан (Франция)
1914: Наградата не се присъжда поради Първата световна война
1913: Рабиндранат Тагор (Индия)
1912: Герхарт Хауптман (Германия)
1911: Морис Метерлинк (Белгия)
1910: Пол Хайзе (Германия)
1909: Селма Лагерльоф (Швеция) (първата жена лауреат)
1908: Рудолф Еукен (Германия)
1907: Ръдиард Киплинг (Великобритания)
1906: Джозуе Кардучи (Италия)
1905: Хенрик Сенкевич (Полша)
1904: Фредерик Мистрал (Франция) и Хосе Ечегарай (Испания)
1903: Бьорнстиерне Бьорнсон (Норвегия)
1902: Теодор Момзен (Германия)
1901: Сюли Прюдом (Франция) (първият лауреат в историята)

МК

Художникът Норман Рокуел и четящите хора в картините му

Норман Рокуел (1894–1978) е един от най-влиятелните и емблематични американски художници и илюстратори на XX век. Неговото творчество е дълбоко преплетено с американската култура, като в продължение на почти пет десетилетия той улавя духа, хумора и детайлите на всекидневния живот в САЩ.

Книгите, четенето и бягството от реалността чрез литературата са сред любимите и често повтарящи се теми в творчеството на Норман Рокуел. Като илюстратор, който сам прекарва живота си в разказване на истории, той изпитва дълбоко уважение към писменото слово. Картините му, включващи книги, често улавят вълшебния момент, в който читателят напълно губи представа за реалния свят.

Той е най-известен с Кориците за The Saturday Evening Post: Рокуел създава над 300 емблематични корици за списанието, превръщайки се в визуален хроникьор на американското общество. Поредица от четири картини (Свобода на словото, Свобода на вероизповеданието, Свобода от нужда и Свобода от страх), вдъхновени от реч на Франклин Д. Рузвелт през Втората световна война. Те помагат за набирането на милиони долари чрез военни облигации. В по-късните си години, работейки за списание Look, той създава силни творби, засягащи гражданските права и расовата интеграция в САЩ, като известната картина „Проблемът, с който всички живеем“.

 

Рокуел е майстор на разказвателния реализъм. Творбите му често изглеждат като запечатан миг от история – изпълнени с живи емоции, хумор и изключително точни битови детайли. Макар дълго време критиците да са го разглеждали по-скоро като „илюстратор“, отколкото като „сериозен художник“, днес неговите над 4000 оригинални произведения се оценяват като истински шедьоври на американското изкуство.

През 1977 г. получава най-високото гражданско отличие в САЩ – Президентския медал на свободата. Повече за живота му и дигитална галерия с неговите произведения можете да разгледате на официалния сайт на Музея на Норман Рокуел.

Освен за списания, Рокуел е официален илюстратор на специални издания на класическите книги „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“, където неговият стил перфектно вдъхва живот на героите от детството.

Някои от най-забележителните и емблематични негови творби на тази тема:

 „Книжният червей“ (The Bookworm, 1926) - Тази картина е директен и забавен прочит на класическото европейско изкуство. Тя е вдъхновена от едноименно платно на германския художник Карл Шпицвег от 1852 г.. Сюжетът: Рокуел пренася сцената от прашна аристократична библиотека на оживения американски пазар за книги на старо. Виждаме възрастен, ексцентричен мъж, който е толкова погълнат от четенето, че е пъхнал по една книга под двете си мишници, държи трета в ръцете си, а носът му е буквално забит в страниците. Излъчва типичния за Рокуел топъл хумор и показва страстта към знанието, която те кара да забравиш къде се намираш. 

„Земята на очарованието“ (The Land of Enchantment, 1934) Това е една от най-приказните и метафорични картини на художника, която улавя самата същност на детското въображение. Сюжетът: Група деца са седнали на пода и четат голяма книга с приказки. Зад гърбовете им, изплувайки директно от страниците, се материализира величествен рицар в блестящи доспехи на кон. Картината визуално показва как литературата оживява в умовете на младите читатели и ги пренася в непознати, вълшебни светове. 

„Мечти / Момче, четящо рицарски роман“ (Dreams / Boy Reading Book of Chivalry, 1923)
Още една прекрасна илюстрация за корицата на The Saturday Evening Post, посветена на силата на историите. Сюжетът: Малко момче е седнало в полумрака на тавана, облегнато на стар сандък, напълно погълнато от дебела книга за рицари. Около него са разпръснати други томове, а в съзнанието му (и на заден план в картината) се виждат замъци и воини. Творбата показва как книгите ни позволяват да избягаме от сивото ежедневие и да мечтаем за велики дела. 

Роузи нитовачката (Rosie the Riveter, 1943) – Книгата като политически символ
В тази световноизвестна картина книгата няма за цел да покаже не удоволствието от четенето, а носи дълбок символичен и пропаганден смисъл. Сюжетът: Силната и уверена Роузи, седнала на преден план с обяда си, е стъпила с тежката си работническа обувка върху книга. Това не е каква да е книга, а „Моята борба“ (Mein Kampf) на Адолф Хитлер. Тук Рокуел използва книгата като директен символ на нацистката идеология, която американските жени и работници буквално „прегазват“ и унищожават чрез своя труд в тила. 

Четящите хора в картините на Норман Рокуел не са просто статисти – те са дълбоко психологически образи. Чрез тях художникът изследва различни аспекти на човешката природа, ежедневието и променящото се общество. Когато разглеждаме по-широко неговите персонажи с книги, се разкриват няколко ключови теми и психологически детайли:
Книгата като бягство от задълженията и реалността

Рокуел обожава да изобразява контраста между това, което хората трябва да правят, и това, което искат да правят. Книгите често са катализатор на това сладко неподчинение.В картината „Белене на картофи“ (Peeling Potatoes / Boy Reading Pirate Stories, 1921) момче, на което е възложена скучната домакинска работа, е напълно парализирано от пиратски роман, докато ножът и картофът стоят забравени в ръцете му. В „Готвачът на диета“ дебел готвач яде обилно, докато с интерес чете книга за отслабване и здравословно хранене – ярък пример за ироничния хумор на Рокуел.

Иронията на родителството и „модерното“ образование - Художникът често иронизира сблъсъка между сухата теория в книгите и практическия живот.На една от известните му илюстрации се вижда разгневена майка, която наплясква детето си, докато в другата си ръка държи отворена дебела книга по детска психология. Този визуален оксиморон показва как родителските инстинкти често надделяват над написаното в научните томове. 

Студентското напрежение и амбицията - Четенето при Рокуел не винаги е удоволствие; понякога то е символ на упорит труд, амбиция и изтощение.В картини като „Учене преди изпит“ (Cramming, 1931) или „Студент по право“ (Law Student, 1927) персонажите са заобиколени от огромни, заплашително изглеждащи купчини учебници. Те учат нощем на светлината на лампа, излъчвайки умора, но и силна решителност да успеят в живота. В „Уили Гилис в колежа“ (Willie Gillis in College, 1946) неговият известен измислен герой – войникът Уили, се завръща от Втората световна война и е изобразен в стаята си, погълнат от учебниците, символизирайки надеждата и новото начало за едно цяло поколение ветерани. 

Книгата като символ на бъдещето и промяната - В най-зрелия си и социално ангажиран период Рокуел използва книгата като мощен знак за образованието като път към равенство. В шедьовъра „Проблемът, с който всички живеем“ (The Problem We All Live With, 1964), малкото афроамериканско момиче Руби Бриджис отива към новоинтегрираното училище, заобиколено от федерални маршали и расистки графити. В ръцете си тя стиска училищни тетрадки и линийка. Тук писменото слово и образованието са нейното единствено „оръжие“ и щит срещу омразата на възрастните около нея. 

За Рокуел четящият човек е фокусиран и изолиран от шума на света. За да подчертае това, художникът често рисува персонажите си с леко набръчкани чела, очила, кацнали на върха на носа, или в необичайни, неудобни пози (сгънати на пода или на тавана), които те дори не забелязват, защото съзнанието им е напълно другаде.

КП

Прегънати страници - скулптурно решение с книга

 

Картина от Артър Джон Елсли

 

В новият брой на в. "Литературен глас" нови и актуални текстове

Излезе новият 259 брой на в. Литературен глас. Вестникът е едно от най-старите все още живи издания за литература и е основано през 1928 г. от Д.Б.Митов. 

В настоящият брой 259 можете да прочетете наградените стихове от конкурза за поезия "Николай Лилиев". Наградените поети са Мария Панайотова, Стелияна Маринова и Маргарита Борисова Мартинова. Освен тях са връчени и допълнителни награди на други участници в конкурса. Конкурсът за поезия "Николай Лилиев" се организира от Община Стара Загора Фондация „Космос – Д.Брацов” НЧ „Николай Лилиев – 2005“ НЧ „Даскал Петър Иванов – 1988“ Дружество на писателите – Ст. Загора РБ „Захарий Княжески“ Ст.Загора и това е неговото тринайсто издание.  / Национален и с международно участие поетичен конкурс „НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ” 2026 г. – Стара Загора/

В броя са представени също стихове от Йордан Атанасов, Ангел Добриков, Злати Тасев, Ще откриете също стихове от Георги Рупчев и Георги Бонев Карачолов. В дълга и любопитна статия е представена Светла Гунчева с нейната книга "Диагноза- Есен", а също така и прозата на Светла Андреева с новата й книга "Виденията на госпожа Роза". В този брой можете да прочетете стиховете на Надежда Колчева Герги, която живее в Молдова и лирика от Жан Портан, който живее в Люксембург.  

Представен е и Николай Фоменко с афоризми. Ето един блестящ пример сред тях 

"Роденият да пълзи – не може да падне."

Освен него сред афоризмите на Фоменко ще прочетете и невероятно къс, но също така атрактивен разказ в едно изречение, а именно: "Селото ни е огромно – има четири изтрезвителя."

Можете да прочетете също интригуващо представяне на нова книга от Продрум Димов посветена на поета, философа и публициста Боян Ангелов, който е председател на Съюза на Българските Писатели от дълги години. Ще споделя кратък стих от представения материал:

Отчаянието не е призрак, 

 а бариера за мечтите. 

Не споделяйте дори пред близък, 

че понякога насън летите. 

 („Обожание“)

 

В този брой ще откриете представяне в диалогична форма на писателката Павлина Павлова като разговорът за нейната проза е с Марин Кадиев. 

Можете да прочетете също два къси разказа - единият от Мюмюн Тахир озаглавен "Гумената топка", а другият от Илия Тенев озаглавен "Бисквитка".

Приятно четене!