Макар Александър Дейнека да е световноизвестен най-вече със своите мащабни платна на атлети, фабрики и самолети, темата за четящия човек заема неочаквано нежно и ключово място в неговото творчество. Но докато при Крамской четенето е философска самота, а при Маковски – битов ритуал, при Дейнека то се превръща в символ на новата съветска жена: интелигентна, модерна и целеустремена.
Неговият абсолютен шедьовър в тази ниша е:
„Портрет на момиче с книга“ (1834 г.) Тази картина е повратна точка както в личния живот на художника, така и в изграждането на неговия нов естетически стил. Историята и моделът: На платното е изобразена Серафима Ивановна Лъчова. Тя е дъщеря на известен революционер (машинист от легендарния броненосец „Потьомкин“). Дейнека я среща през лятото на 1934 г. и тя веднага става негова муза и спътница в живота през следващите 14 години. Поетиката на образа: Серафима не прилича на традиционните класически девойки с книги от XIX век. Тя е с модерна за времето си къса прическа, облечена в ярка, слънчево жълта жилетка. Позата ѝ е непринудена – тя е седнала на масата, подпряла главата си с ръка, изцяло погълната от четивото. Художникът умишлено търси образ, който съчетава физическото здраве с интелекта. Самият Дейнека споделя, че Серафима го е пленила с това, че е била „мъжко момиче“ – увличала се е по спорта и е била „на ти“ с техниката и автомобилите. Книгата в ръцете ѝ не е просто роман за разсейване на скуката, а символ на образоваността като новото оръжие на съвременната жена.
Светлина и пространство: Днес картината се съхранява в Държавния руски музей. Тя се отличава с невероятна въздушност – светлината струи от прозореца зад гърба ѝ, омекотявайки иначе строгите, плакатни и графични линии, характерни за ранния стил на Дейнека.
Освен в кавалетната живопис, Дейнека често включва четящи фигури и вестници в своите списания, плакати и графики от 20-те и 30-те години. В тези творби книгата или вестникът имат по-идеологическа роля: те показват ликвидирането на неграмотността в младата държава и превръщането на обикновения работник в съзнателен и информиран гражданин. Четящият човек при Дейнека винаги излъчва бодрост, свежест и надежда за бъдещето, бидейки перфектно допълнение към неговия слънчев социалистически модернизъм.
Александър Александрович Дейнека (1899–1969) е една от най-ярките и мащабни фигури в съветското изкуство на XX век. Той е живописец, монументалист, график и скулптор, който успява по уникален начин да съчетае авангардния модернизъм от 20-те години с каноните на социалистическия реализъм.
Дейнека прославя динамиката, устрема, култа към здравото тяло и триумфа на човешкия труд. Той остава в историята като създател на визуалния образ на „новия, щастлив съветски човек“.
Енергия в движението при Дейнека развива изключително разпознаваем стил, силно повлиян от изкуството на плаката, графичния дизайн и зараждащото се по негово време ар деко: Плакатност и монументалност: Картините му използват големи цветни петна, силни графични контрасти и изчистени линии, които придават усещане за огромна мощ и мащаб. Култ към спорта и младостта: Дейнека е страстен почитател на спорта (самият той се е занимавал с бокс). Неговите атлети, футболисти и бегачи не са просто модели – те излъчват здраве, оптимизъм, асексуална красота и колективна енергия. Липса на дребнав детайл: За разлика от битовите реалисти, той умишлено избягва фините детайли по лицата. Хората му често са типизирани образи-символи на епохата, олицетворяващи прогреса и устрема напред.
Като съосновател на Дружеството на художниците станковисти (ОСТ), младият Дейнека е запленен от фабриките, авиацията и новия пролетарски бит. Отбраната на Петроград“ (1928): Неговият ранен шедьовър. Композицията е решена на две нива, напомняйки кинематографична лента – строги, маршируващи редици от работници, отиващи на фронта, уловени с графичен ритъм и монументална сериозност.
Слънчевият оптимизъм и авиацията (1930-те) -
Това е златният период на неговия лиричен утопизъм. Обществото се увлича по полетите и парадите.„Бъдещите летчици“ (1938): Една от най-слънчевите му картини. Три момчета седят с гръб към зрителя на крайбрежния парапет в Севастопол и гледат летящия в небето хидроплан. Картината е изпълнена с вятър, простор и надежда за бъдещето.
„Колективистка на велосипед“ (1935): Символ на съветския модернизиран живот – млада, силна жена кара велосипед по празен селски път.
Когато започва Втората световна война, Дейнека насочва монументалния си стил към изобразяване на суровия сблъсък с врага. Отбраната на Севастопол“ (1942): Огромно, епично платно, показващо яростния бой между съветските моряци в бяло и настъпващите фашистки части. Картината пулсира с гняв, експлозии и физическо напрежение. „Сваленият ас“ (1943): Силно драматична и по-скоро антивоенна творба. Тя изобразява падащ надолу с главата германски пилот на фона на зловещо опустошен градски пейзаж – метафора за рухването на нашественика.
Дейнека оставя дълбока следа не само в кавалетното изкуство, но и в градската архитектура. Негово дело са уникалните таванни мозайки на московските метростанции „Маяковская“ (1938) и „Новокузнецкая“ (1943). На станция „Маяковская“, поглеждайки нагоре към куполите, пътниците виждат яркото синьо небе на Дейнека, в което летят самолети, скачат парашутисти и спортисти играят волейбол, създавайки илюзията, че подземието се отваря директно към утопичния съветски свят. За своите заслуги той получава най-високите държавни отличия, включително званието Народен художник на СССР и Ленинска премия.
Дейнека е пътувал и извън СССР, като е рисувал забележителни пейзажи и сцени в САЩ, Франция и Италия (например картината му „Площад Испания в Рим“ от 1935 г.).
МК



No comments:
Post a Comment