Какво си разбрал от една книга не е възпитан въпрос, освен ако не го завада професорът с тревожно повдигната вежда. И така стигаме до силата на интерпретацията, капацитета на всеки един да улавя за себе си стойностни смисли и целта на говоренето. Целта на един роман, целта на една статия хвърлена в интернет пространството, целта на една научна разработка и т.н. У хората се наслои едно самочувствие, че те са наясно с всичко, няма нужда да четат, защото няма какво повече да бъде казано и всичко, което се явява различно от техните мисли или чувства по дадена тема се явява излишен и кух напън на някого да се опитва да мисли. На базата на това колосално самочувствие хората гледат с пренеблежение на онези, които търсят дълбокия анализ. По-лесно и по-приятно е да си пуснеш телевизора и да гледаш "Ергенът" да кажем, където ти си по-зрял и по-умен от онези, които виждаш. Ти мислиш така, защото самият факт, че гледаш вече доказва обратното.
Програмните протези на изкуствения интелект, които ни е разрешено да ползваме, обаче, не са така. Директивата при тях е "за всеки според възможностите и интереса", което означава, че ако търсите четене с разбиране ще го получите, ако търсите тъпи смешки ще ги получите, ако търсите някой, който да ви ласкае ще го получите. Тези модули функционират симултанно като енциклопедия, учител, справочник, интерпретатор на съдържание, ментор, психотерапевт и т.н. Те дават на всеки това, от което има нужда и тъй като човешкият мозък изпитва потребност да играе, тук съм съгласна с Хьойзингха, те му помагат да потъне в играта, която си е избрал. Разбира се през цялото време сондират информация за индивида, но погледнете го така. Информацията, която даваме за себе си изглежда ценна - харесва физика, мотори, автомобили, пълен е с въпроси, не знае нищо, знае малко, изпитва тревога, детерминиран е в някаква посока... Кой би имал нужда да знае такива неща за всеки отделен човек и за какво ще да я използва тази информация при положение, че ние вече веднъж се изплющяхме в социалните мрежи и си разказахме всичко. Какво намчираме за смешно, за какво сме склонни да се скараме с някого, кой може да стреля, какви са ни нравствените разбирания, какви са политическите, кое ни вади от обувките, кое не ни трогва. Колко сме лабилни, колко сме доверчиви и т.н. Всичко това излиза като карта на личността и ако някой ден е необходимо да бъде утилизиран даден индивид много лесно ще е да се сближите с него имайки предвид всичко, което го вълнува. Защото той не знае, че вие го познавате. Ако поставим всичко това в една голяма скоба и повдигнем уравнението на някаква степен да кажем 99 ще получим как изглежда човека. Вие вече знаете, че ако му срежете гумите на колата това ще доведе до един или друг резултат. Ще си изпусне ли нервите? Ще може ли да си купи нови? Дали няма да си нарочи някого и да му отмъсти реципрочно? Или ще се смее...
По същия начин, по който личността на един човек може да бъде прочетена и интерпретирана самият този човек чете всичко заобикалящо го. До колко разбира това, което вижда зависи в голяма степен от интерпретативния му капацитет, а това качество се развива на базата на опита, но и на базата на всичко, което е имал възможност да види и прочете. Четейки хартиената книга, обаче, всички реакции си остават за него. Тоест никой не го снима дали прави фициономии, дали се тъпче с храна докато чете, дали си драска с химикалка за да се концентрира, дали се почесва, попипва, дали в тялото му има напрежение, дали не сипирдосва автора и т.н.. Не, хартиената книга не прави такива неща все още. Ние спокойно можем да гледаме на нея като на зглушаване. Когато я хванете в ръце се откъсвате от наблюдението и там има няколко часа, в които не работите за "профил", а само за себе си, което също е част от профила, но по друг начин.
Защото някой, който е прочел дадена книга може да бъде изловен, че я е прочел и това да бъде вписано някъде. Този си е купил томове с въпросителен характер. Някоя щикотлива литература, например, но никой не може да направи каквото и да било умозаключение какво точно е разбрал докато я е чел. Нали така?
No comments:
Post a Comment