Ако си представим мозъка като кристал, то ние се раждаме със суров неоформен такъв и ние го шлифоваме през целия ни живот. Всеки създава собствен кристал, с който да пречупва реалността по уникален начин. Този кристал се оформя от средата, в която живееш: социална, икономическа, религиозна, културна. Оформя се от семейството, от училището, от филмите, музиката, приятелите около нас. Но книгата е едно от най-мощните средства, с които да счупиш стените на средата и да се „отлюспиш“ от двуизмерния свят. Затова винаги съм давал като съвет всеки да намери своята сила: някои са добри спортисти, други – артисти, художници, музиканти. Но книгата е инструмент да преминеш в следващо ниво. Ако всички четем едни и същи книги, ще е пагубно, ще сме просто щампи от една и съща матрица. Хубавите книги се открояват, а колкото повече книги четеш, толкова по-лесно вече може сам да прецениш какво е полезно за теб. Някои четат за забавление, други – за личностно развитие, за кариера, за интерес към дадена област. Аз винаги препоръчвам да се чете възможно най-широк диапазон литература: нехудожествена, художествена, фентъзи, фантастика, история. Например, ако някой след като ми е казал, че харесва сериала „Наркос“ и го интересува този свят, веднага бих му препоръчал „НулаНулаНула“ на Роберто Савиано, който брилянтно е описал цялата кокаинова вселена. Ако някой ме попита за готически/исторически роман, който да те накара да четеш цяла нощ. Бих му препоръчал Карлос Руис Сафон.
.jpg)
Нямам самочувствието да определям кое е „халтура“ и кое е „класика“. Мога да дам мнение, но и не експертиза. Преди време с много приятели поддържахме блогове за книги. Едно от най-приятните неща бе да попаднеш на приятни книги от непознати автори, които се оказват малки бижута. Чувствахме се като търсачи на съкровища. Вярно, попадаш на много лоши книги, но между тях – истински попадения. Ще дам като пример един руски автор, който ми бе препоръчан от една дама, която поддържаше също блог. Авторът се подвизаваше с името „Зотов“, а книгите са „Еликсир от ада“ и „Епидемия в рая“. В тях Зотов е представил ада и рая като две конкуриращи се корпорации, с пиар и маркетинг отдели, като са включени страшно много познати лица, та дори баба Ванга. Направих ревю в блога. За моя изненада един ден с мен се свърза авторът, който е бил на посещение в България, а чрез гугъл е открил ревюто на книгата. Покани ме на бира и така се запознах с един доста популярен автор в Русия. Тогава течеше конфликтът в Сирия, а за моя изненада Зотов се оказа журналист, който е бил там като такъв. Оттогава често си пишем. Книгите му могат да минат за някои като „халтура“, не е Достоевски, Камю или Стайнбек, но въпреки това, може да станат истински книжни приключения с тях. На един панаир се запознах примерно Жозе Родригеш Душ Сантуш, най-продаваният португалски автор, наричан още като португалският „Дан Браун“. Също може да се окаже халтура, но по-късно ме покани специално да си говорим за арамейците и християнството, имаше интерес към темата, тъкмо представяше тогава новата му книга „Божията формула“. Има вечни класики. Но халтурата и класиките си имат крайности. Сещам се за един журналист-анализатор, който постоянно се пробва да цитира Ницше, Хайдегер, Шопенхауер или Кант. Кълчи си езика и накрая се получава гротеска, пародия. Четенето само на чиклити също няма да те закара на книжния небосклон.
Продължават ли да държат предни позиции класическите произведения или има модерни текстове, които могат да им съперничат по качество или значимост?
Има крайъгълни камъни, които поставят основите на цели течения в литературата. Затова се превръщат в класики. Но това не прави съвременните романи по-малко значими. Ще дам за пример така актуалните днес антиутопични романи. Като „1984“ на Джордж Оруел или „Прекрасният нов свят“ на Хъксли. Единият разглежда тоталитарна система, в която се ограничават книгите и информацията, а в другата е обратното – заливат ни с информация, до такава степен, че ставаме безразлични и безчувствени към всичко. Но тези книги са се повлияли преди това от „Ние“ на Замятин. Замятин от своя страна е бил повлиян от Хърбърт Уелс и от картините на Кандински. Тази нишка се разпростира както назад във времето, така и напред в бъдещето. Без Оруел и Хъксли нямаше да се появи „Невромантик“ на Уилям Гибсън и която е според мен представя по-точно днешното общество. Същото е и с фантастиката. Несъмнено Рей Бредбъри ми е любим писател, наред със Станислав Лем, Айзък Азимов, Филип К. Дик и братя Стругацки. Великолепни писатели. Но в момента модата във фантастиката според мен вече се е изместила на изток, най-интересни са автори от китайски произход. Писатели като Лиу Цъсин, чийто романи са зашеметяващи. Кен Лиу пък даде началото на т.нар. силкпънк (копринен пънк) като източен отговор на стиймпънк/киберпънка. Тед Чанг е друго име, което се откроява от останалите, също заради попитата с източна философия проза.
Като човек със задълбочени наблюдения над книгите имаш ли идея какво ще бъде тяхното бъдеще в смисъла на това дали електронните носители ще изместят в крайна сметка класическото книжното тяло?
Електронните книги са изключително удобни за съвременния човек, който живее динамично и в постоянно движение. В едно устройство може да поберете хиляди книги, дори няма нужда вече да ги четете, има аудиокниги. Процентно тези книги ще се увеличават, но книжните никога няма да изчезнат. Със сигурност няма да е добре да складираме всичко в електронен вариант, то може да изчезне много бързо завинаги. Книжните книги ще са още дълго с нас.
Когато говорим за болшинството от хората. Какви хора четат и какво четат?
Нормално е да се четат най-широко рекламираните книги. Книги на известни личности от телевизията, киното, спорта или политиката. Книги по сериали и филми. Книги с добра и скъпа реклама. Навсякъде е така. Хората посягат към най-достъпното, най-коментираното, най-рекламираното. Книгите се третират като стока, като бизнес. Истинските читатели обаче са тези, които превръщат книгите и четенето в изкуство. В удоволствие. А не просто като добър етикет, лъскава опаковка, с която да се обвиеш в Инстаграм или Тикток.
Умее ли съвременният книжен текст да въздейства или е загубил силата си?
На нас ни се струва, че е така. Днес повечето текстове се пишат за пропаганда. С цел да ни продадат нещо. Дали това ще е политическа идеология, продукт, услуга, гримове или чипсове – над 90% от текстовете са реклама/пропаганда. Рядко някой пише от сърце или заради самото писане. Винаги има нещо комерсиално зад него. Но силни текстове винаги ще се пишат, макар процентно да намаляват.
Светът е много динамично променящ се. Според теб сложната геополитическа ситуация поставила ли е в някаква степен интереса към изкуството на пауза?
Това е факт. Преди поддържах блог и за кино, имах традицията да избирам топ 20 на филмите за всяка година. Топ 10 на англоезичните и топ 10 на филми от останалия свят. През последните 10 години поне за мен са много по-слаби, отколкото примерно периода 1995-2011. Поне за мен е така. Същото се отнася и за литературата. Наградите „Хюго“ например станаха пословично комични, защото е публична тайна, че се дават приоритетно на автори с ЛГБТ ориентация, или т.нар. „уок-култура“. Само да си направим съпоставка с темите, които се обсъждаха от писатели, печелели тази награда преди много години като Ле Гуин, Хайнлайн, Зелазни, Азимов, Дан Симънс и сър Артър Кларк, нивото им, титлите им, как са пророкували технологии и вдъхновили учени, и като сравним със сегашните писатели, които обсъждат кой с кого прави секс, елементарно развяват теми като расизъм, агресивен феминизъм, екологичен алармизъм – всичко това принизи тази награда до непознати низини. В киното е същото, там видимо е липсата на добри сценаристи, особено при комерсиалното такова. Има сериозна намеса на големите корпорации върху изкуството, което се използва като основен пропаганден елемент, в инструмент за социално инженерство с цел създаване на добре контролирано консуматарско общество, чието потребителско поведение е предвидимо. Като добавим и чисто политическата пропаганда, която стана особено агресивна през последните години, литературата наистина се превърна в предимно комерсиален и политически инструмент, повече от всякога. И преди е имало такова нещо, но мащабите сега са много по-всеобхватни. Затова читателите трябва много да внимават с попиването на дадени идеи. И никога да не се впрегнат в крайности.
Какво би искал да кажеш за функционално неграмотните поколения, които нито четат нито умеят да пишат правилно? Това случайност ли е или има причини за това?
В днешно време всяко момиче на 18, опасявам се и на по-малко, може да печели лесни пари, само като се снима гола в различни платени платформи. Не й трябва никакво образование или подготовка. Може да спечели пари повече от лекари, инженери, архитекти, хирурзи и музиканти. Все повече става тази тенденция. Лесни пари, лукс и популярност. В такъв свят живеем. Не им трябват мъките през които преминават студентите и работещите. Но щом това се търси и се печелят пари, може би това е нещо нормално и аз съм със застаряващи разбирания. На моя етаж има много млада куртизанка, която май и наркотици раздава чрез коли под наем. Потресаващо е, липса на каквото и да е семейно огнище или образование. Дано дъщерите на всички ни не попаднат в този капан като нея. Тъжно е. Разпадът на семейството като единица има голям пръст в разпада на европейската култура. Същото е и с компютърните игри. Цели поколения момчета се забиват и денонощно играят игри, като мечтата им да станат „професионалисти“ и да печелят турнири с големи наградни фондове. Дори си плащат да гледат стриймове на други играещи. Корпорациите също наемат хора, които не задават въпроси, а са достатъчно интелигенти само да си вършат дадената им в много случаи механична работа. Често са неграмотни в почти всичко останало. Но са идеалните работници. Това не е поколението на четящите, каквото беше примерно моето. Ние израснахме с книги и игра на футбол навън, нямаше още компютърни игри, Онлифенс, нямаше интернет, малко хора имаха дори уокмени. Но все пак има и много млади четящи и днес, за моя радост ги виждам в метрото, на панаирите, на различни форуми. А какво да кажа на функционално неграмотните? Нищо, няма да има смисъл. Но обожавам четящите млади хора, винаги един четящ е много по-приятна компания. По-добър приятел. По-качествен човек. От опит го знам.
През целия си път като човек заровен дълбоко в книгите има ли такива, които успяха да оставят сериозен отпечатък върху теб? Не говорим само за художествена литература, но като цяло.
Разбира се! Всяка добра книга оставя много дълбок отпечатък. Мога да дам много примери. Творчеството най-вече на Мураками ме накара да се замисля върху различията между източната и западната литература. В „Норвежка гора“ главният герой има любовни влечения към две жени – меланхоличната, нежната, преживяла тежка травма и свързаната с природата Наоко, както и с нахаканата, купонджийката, провокативната, предизвикателна Мидори. Всъщност това освен фигури от романа са и символи. Всеки герой е символ в източната литература и изразява идея или обект. Наоко е образ на старата Япония, носталгията по нея, която загива. А Наоко е новата Япония с всички положителни и отрицателни страни. Това дава съвсем различни измерения когато чета японски, корейски или китайски автори, защото те винаги кодират различни символи, които трябва да откриеш. Другото нещо, което се различава от Западната литература е възприемането на злото и доброто. Много често в западната литература главният герой е доброто, който се бори със злото. В източната литература доброто и злото са прояви на един и същ човек, те са преплетени в Ин и Ян. Затова често героите се оттеглят в запустяло място и размишляват върху себе си и поведението си. Друг пример ще дам – неотдавна прочетох една книга, посветена за Нидерландия. Авторът е Бен Коутс. Беше много добре написана с голяма доза хумор. Такива книги те карат да искаш да заминеш и да се потопиш в нидерландска атмосфера. Може да научиш много неща за народопсихологията им. Много е важен авторът. Той може да те плени, да те накара да научиш повече, да си промениш мнението. Но може и да те убие от скука. Подобни книги те правят емоционално по-интелигентен, карат те да разбереш поведението на хора от различни среди, тяхното мислене. Чел съм огромен брой книга за когнитивните науки, за физика астрофизика, за химия, за социалните мрежи – те откровено ми промениха цялата перцепция за света. Да, книгите тотално ме промениха.
Познаваш ли хора, които изтъкват, че не четат книги и се чувстват удовлетворени от това?
Ако е така то какви са причините за тяхното отношение както към изкуството така и към науката. За съжаление срещам все повече хора, които без никакво притеснение, дори с известна гордост, се хвалят, че не четат книги. Дори не са прочели и една. Гордостта им идва от факта, че работим заедно, получаваме еднакви заплати, но ето „те без да четат са преуспели“. Такива хора често обаче са емоционално импотентни. Наистина е трудно да завържеш разговор с тях, мисленето им е много стереотипно и трудно може да избягаш от релсите, които те вкарват, когато разговаряш с тях. Когато не четеш няма как и да оценяваш картините и стойностите им. Как да схванеш примерно картината на Ван Гог - „Тераса на нощно кафене“ с библейските препратки (към Тайната вечеря) и към романа на Мопасан „Бел Ами“, както и към всички останали? Няма как. За тях това са досадни и ненужни факти. Важното е заплатата и колата за показ пред останалите. Без да четеш няма как и да разбираш от наука.
Фантастиката днес отново е мост между изкуството и науката. Там виждаме както прогресивното така и привидно невъзможното. Какво в най-голяма степен могат да получат от нея читателите?
Благодарение на сър Артър Кларк, небезизвестният автор на „Среща с Рама“, днес имаме система за телекомуникация чрез спътници, тъй като това е негова идея. Много голяма част от големите фантасти са учени или любители на науката. Фантастиката ми е любим жанр, защото ни позволява мислено да създадем експериментални общества и да спекулираме за проблемите на бъдещето. Как да създадем по-добър свят без да го превърнем в неосъществима утопия, която да доведе до разруха. Как да избегнем негативните последствия от постиженията на науката? Но най-вече фантастиката ни развива въображението, кара ни да гледаме в перспектива, да създаваме различни модели и да предвидим всичките им недостатъци, развива мисленето, а такива хора с такова мислене са всъщност онези, които променят света с идеите си. Фантастиката те кара да мечтаеш, да мислиш, да създаваш, да си креативен, оригинален и внимателен.
Колко е дълъг списъкът с книги, които би искал да прочетеш и ще го направиш? Има ли ярки заглавия, до които все още не си успял да стигнеш?
Най-лошото е, че става все по-дълъг. Не съм чел примерно „Бесове“ от Достоевски ( а е голям пропуск според приятели), чак сега подхванах „Митът на Сизиф“ на Камю (пак по препоръка на приятел), а имам вероятно стотици, които съм си набелязал, както и десетки, които са писани и подарени от приятели. За мое голямо съжаление все по-малко време намирам да чета. Но никога не съм спирал. 
No comments:
Post a Comment