Четат ли децата и успяват ли модерните технологии да ги откъснат от книгите?
Отговорност на нас възрастните е да създадем у децата отношение и любопитство към книгите и света. Хвърляйки вината върху децата с репликата „те не искат да четат“ просто се освобождаваме от отговорност. Все повече изследвания показват вредните последствия от ранната среща на децата с екраните на устройствата. Съветвам всеки един родител да постави книгите на първо място и да положи усилия да ги направи близки до децата си още преди да са проходили.
Кои книги за Вас бяха най-ценни в детството и до каква степен оказаха влияние над вас като творец?
Когато бях малък нямаше кой знае какъв избор на книги. Бабите и дядовците ми създадоха у мен отношение към книгите и ми четяха класическите приказки – български народни, братя грим, 1001 нощ и списание Дъга. Така много бързо самия аз навлязох в света на книгите. В трети и четвърти клас изчетох всички приключенски романи, които можах да намеря в книжарницата под блока ни в Надежда - Карл Май, Майн Рид, Емилио Салгари. Вероятно всичко това събуди у мен приключенския дух и желанието да се опитвам да обединявам хора около себе си в постигането на някаква обща значима цел.
Какво ни очаква в бъдещето - хората ще продължат ли да четат или ще има промяна в отношението към писаното слово?
Иска ми се да вярвам, че сме все по-близо до края на това „варварско“ време, в което свикнахме всичко да е бързо – бърза храна и бързи кредити, да имаме всичко сега и веднага без да се замисляме какво отражение дава това в развитието ни като хора.
В читалището имате не една, а две библиотеки. Разкажете ни повече за тях и инициативите, които провеждате?
В библиотеките ни търсим постоянно начини да провокираме читателите да бъдат активни, Организираме онлайн конкурси и инициативи, които привличат все повече участници. Библиотекарите ни гостуват често в детски градини и училища. Последната идея е една инициатива „Плочите на баба“. Ще сложим грамофон в библиотеката, на който освен наличните плочи всеки ще може да донесе стари плочи и да слуша музика на колони или слушалки.
Кои са най-малките читатели и има ли възраст за книгите?
Колкото по-рано едно дете се срещне с книгите толкова по-добре. Затова имаме и „Детски час в библиотеката“. Всяка последна събота на месеца каним родители и деца да идват при нас и да четата и общуват заедно чрез книгите. Не случайно в конкурса „Бисерче вълшебно“ има възрастови категории и тази за най-малките „Буболичета“ е за деца от 3 до 5 години.
Ако трябва да посъветвате родителите как да подбират книгите за своите деца какво бихте им казали?
Най-важното за един родител според мен е да общува с детето си от най-ранна възраст. Книгите са един от най-добрите начини за това. Четете им, изграждайте връзка помежду си, създайте предпоставките децата да бъдат любопитни и им дайте възможност да откриват света, чрез книгите. Дадете ли им това те сами ще търсят какво да четат и ще намерят интересното за тях.
А радват ли се децата на новите книги, които откриват в библиотеката?
В библиотеките ни постоянно обновяваме книжния фонд с нови заглавия. Искаме да привлечем най-малките, които идват със своите родители и заедно избират първите си книги. Все повече родители осъзнават значението на тези посещения в библиотеката.
Как се развива читалището? Имате ли програми в различните изкуства и цялостната културна дейност успява ли да въвлича и малките и големите посетители?
За едно софийско читалище в краен квартал имаме доста разнообразни дейности! Музикална школа с уроци по пеене, пиано, китара, цигулка, акордеон, бас китара, гайда, тромпет, кавал, ударни инструменти. В танцовите ни школи се изучават народни танци, класически балет и модерен танц. Имаме още курсове по английски, рисуване, приложни изкуства, математика, български. Занимания по йога и карате.
Непрекъснато организираме дейности чрез кандидатстване в програми и проекти. Някой от тях се превърнаха в емблематични и имат ефект не само върху местната общност, но и на градско и национално ниво. Така създадохме „Подуенска коледарска група“, „Подуене фолк бенд“ „Подуене брас бенд“, инициативите „Приказки в 5 следобед“, „Приказки на колела“, „Урок по приятелство и рок“, фестивалите „Подуенски музиканти“ и „Читалище на открито“.
Вие сте творец с дългогодишен опит на сцената. Като актьор и като певец. Какво ви носи изкуството?
Сцената и изкуството ми дадоха несравними изживявания. Адреналина от срещата с публиката, работата в екип и постигането на екипна победа е несравним. Актьорството не знам дали е моя силна страна, но успявам да задържа вниманието на децата с книга в ръка или зад кутията с Камишибай театър. Това изисква огромна мобилизация и не е лесна работа. Следя всеки един от групата дали следи разказа и ако е разсеян импровизирам и го въвличам веднага в историята чрез бърза роля или реплика насочена точно към него.
Коя част от работата в читалището е най-интересна и провокативна?
Най-интересната част за мен е да виждам как децата се развиват и израстват пред очите ни. Как стават осъзнати и сензитивни хора. Как досегът с изкуство и култура, който успяваме да има дадем ги променя и го прави по-добри. Как се учат да работят в екип и да постигат целите си заедно. Тези неща са истинската награда за екипа ни!
Ако трябва да мечтаем за бъдещето на читалището какви инициативи предстои да видим?
През 2025 г. предстои да организираме фестивал на младежките духови оркестри в парк „Герена“ – Sofia brass fest 2025. Поканили сме още пет младежки оркестъра от София и страната, които ще се срещнат с Подуене брас бенд, ще говорят за музиката инструментите и накрая ще свирят заедно на сцена в парка. Ще продължаваме и с ежегодното издание на „Подуенски музиканти“, който е през месец септември. Ще продължим да инвестираме в концертната зала и да подобряваме материалната база. Предстои да реализираме спечеленият проект в инициативата „Решава София“ – изграждане на детска площадка и фитнес на открито до читалището.
No comments:
Post a Comment