Четвъртият път, Александър Дугин

Глобализацията отменя бъдещето. Тя изисква идването на постчовеците, конституира един постсвят, който се състои от симулакри и виртуални конструкции. На мястото на трансценденталния субект идва изчислителният център, матрицата, суперкомпютърът. Времето се заменя с „двойници“ – на миналото, настоящето и бъдещето. Двойникът на миналото е лъжлив спомен, продукт на изкуственото въздействие върху историческата памет. Блокажът на трансценденталния субект позволява миналото да се смени така, както се сменя видеокасета в уредба. В обществото се поставя алтернативна версия и така се осъществява подмяната на миналото.

Променяйки обаче миналото, ние директно променяме бъдещето. Ако е извършено съединение на две несъвместими в миналото писти, в бъдещето ще се разпространят отзвуци от вече новото химерично обединение. Бъдещето започва да блокира, семантиката на времето се размива, раздвоява се, утроява се.

С настоящето е по-сложно: за да бъде премахнато, трябва не просто да се блокира трансценденталната субективност, тя трябва да бъде ликвидирана. Това е възможно само при прехода от човека към постчовека. Работата по дешифрирането на генома, експериментите с клонирането, усъвършенстването на киборгите и роботите се правят именно в тази посока. Необходимо е да се селектира порода същества, лишени от субективно измерение, за които екзистенциалното измерение е недостъпно. Може да се симулира не само съзнанието, но също и подсъзнанието. В такъв случай настоящето ще изчезне, също както то не съществува за нечовешките същества – зверовете, машините, тревите, камъните.

" разработката на Четвъртата политическа теория започна през 2007 г. в ня колко интелектуални центъра едновременно. В Русия полюс на нейното развитие стана Центърът на консервативните изследвания на социологи ческия факултет на Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“. Отделни аспекти бяха изследвани по-щателно в катедрата по социология на международните отношения (геополитика, въпроси на хегемонията, много полюсността, цивилизационен подход и т.н.), други – в контекста на между народното „евразийско движение“ (интеграционни процеси, плурализъм на културите, геополитика и т.н.). Във Франция паралелно действаха в същия ключ Групата по изучаване на европейската цивилизация (GRECE) на Ален дьо Беноа, в облекчена (народна) версия – движението „Равенство и прими рение“ на Ален Сорал. След първия международен конгрес, който се проведе през 2008 г. в Москва в Московския държавен университет, и втория през 2009 г. в Санктпетербургския държавен университет бяха публикувани пър вите обобщаващи разработки: „Четвъртата политическа теория“1, голяма част от материалите в която се възпроизвежда в настоящото издание, „Про тив либерализма. Към разработката на Четвъртата политическа теория“2, а също така и 5 броя на специализираното научно политологическо списа ние „Четвъртата политическа теория“3, включващо работните материали от конференциите и постоянно действащия в рамките на ЦКи семинар. Беше създаден специализиран мултиезичен портал на 29 езика, където се публику ват материали, имащи пряко отношение към тази тема.4 По такъв начин за 7 години интензивна работа едновременно на няколко научни интелектуални колектива ние напреднахме съществено в това да придадем на Четвъртата по литическа теория по-строен и систематизиран вид, като с различна степен на детайлизация бяха разработени изначалните интуиции, залегнали в нейната основа.

Това, че заемайки се с разработката на тази фундаментална тема, ние се докоснахме до нерва на съвременната политическа философия, скоро стана очевидно по отклика, който нашите разработки предизвикаха в най-различни страни. В настоящия момент нашата книга „Четвъртата политическа теория“ е издадена на 10 езика и в множество страни след нейното излизане от печат се проведоха теоретични конференции и съпътстващи дебати, кръгли маси, семинари и т.н., в рамките на които основните теми на Четвъртата политиче ска теория получиха развитие съобразно конкретния национален контекст."