Геополитика и геостратегия, Алексей Вандам

Ако император Николай II бе възприел геостратегическите възгледи на генерал-майор Алексей Вандам, през 1917 г. в Русия едва ли щеше да има революция. Кой знае, може би Петербург щеше още да е столица, а някой Романов щеше да минава с велосипед по Невския проспект, имитирайки шведския крал.

Книгите и статиите на Вандам (по рождение Едрихин) са много популярни в навечерието на Първата световна война. Тогава той е руският отговор на легендарния британски геополитик Хелфорд Макиндер. Докато Макиндер смята, че Великобритания трябва да пречи на обединението на „хартленда“, т.е. на евразийския континент и да възпира континенталните държави в стремежа им към морските пристанища, Вандам формулира обратната стратегия – според него Русия трябва да се обедини с Германия и с Франция, за да може да постигне своите геополитически задачи, т.е. да си извоюва излаз на топлите морета.

През 1912 г. в книгата си „Нашето положение“ Вандам пише: „Най-сетне идва ред и на Китай, който след своите разнообразни опити с англичаните и американците сега смело може да каже: лошо е да имаш англосаксонеца за враг, но не дай боже да ти е приятел!“

Днес втората част от тази фраза е много на мода в Русия. Едва ли има патриотичен коментатор, който да не я цитира при всеки възможен случай и във всякакви варианти. След 100 години пълна забрава Вандам (Едрихин) е първото задължително четиво за всеки руски геополитик, дипломат и офицер.

Ако някой иска да разбере днешната руска външна политика, добре е да започне оттук.

Валери Найденов

"В докладната до император Николай II от април 1901 г. за руските офицери, взели участие като доброволци в Ан гло-бурската война, военният министър Куропаткин съ общава: „За да пътува до Южна Африка, щабс-капитан от 117-и Ярославски полк Едрихин подава оставка и излиза в резерва... Средствата за пътуването получава от великия княз Александър Михайлович, работи като кореспондент във вестници. Прекарва в театъра на военните действия около два месеца. Поради болест и краткото време, през което е в Южна Африка, не взема активно участие в тях. Всички го определят като способен офицер.“2 

Денят, когато Едрихин се връща в Русия, може да се определи доста точно, тъй като буквално една седмица след пристигането му той е приет лично от военния ми нистър генерал Куропаткин и дълго разговаря с него за пътуването си. Тяхната среща е на 7 май 1900 г. Дали е случайно, или не, но предния ден, на 6 май, Едрихин става щабс-капитан. 

Така че Едрихин е пристигнал в Южна Африка на 14 де кември 1899 г. и можем да предположим, че си е тръгнал от там в края на март 1900 г. (пътят към дома е продължил око ло месец и половина). Той е прекарал в Трансваал, в театъра на военните действия, само два месеца – втората половина на януари, февруари и първата половина на март 1900 г."