Забранената икономика. Какво направи Запада богат, а Русия бедна, Дмитрий Зикин

"Пазарната икономика започва да изглежда като една голяма неоправдана надежда. Все по-отчетливо става разминаването между представата ни за справедлив пазар и действителността на непазарните практики, които с времето стават все повече; между илюзиите за един по-добър живот и реалността, в която за почтената търговия остава все по-малко място. Източна Европа пожертва бъдещето на няколко поколения, за да проумее, че обещанията за взаимна изгода рядко се осъществяват; че „невидимата ръка на пазара“ всъщност действа доста избирателно; че чуждият интерес може да бъде налаган под всякаква форма, включително и като „процес на интеграция“; че либерализмът в периферната икономика свършва там, където започват интересите на корпорациите от ядрото. Това са общовалидни закони, чието действие усещаме постоянно, но по правило не присъстват в съвременните учебници. На тях е посветена тази книга.

Тя предлага алтернативен поглед към икономиката, като изследва развитието, възхода и упадъка на различни държави. Разглеждайки причините за неуспеха от тази страна на Желязната завеса, авторът търси отговорите в цял свят. Защо Латинска Америка не стана индустриален гигант? Как малка Португалия успя да създаде голяма колониална империя? Защо търговските войни все още не са останали в миналото, а бариерите пред свободната търговия до ден днешен са основно оръжие в арсенала на някои от най-активните радетели за свободен пазар? Дали за Източна Европа си струваше да се откаже от наследството си – само за да научи от горчивия си опит уроците, които съдържа тази книга?"

Григор Сарийски


"Дълги години в глобален мащаб се води пропаганда на иде ите на свободната пазарна икономика. По-конкретно, непрекъснато се подчертават предимствата на безпрепятстве ното движение на стоки и капитали. И съответно на критика, която често е под формата на манипулация и неоснователни по дигравки, е подложена алтернативата на либералните подходи и по-точно теорията и практиката на протекционизма.

Не може да се каже, че никой не е предупреждавал за нега тивната страна на концепцията за невидимата ръка на пазара. Държава, която не разполага със собствена развита промиш леност и със селско стопанство, което залага на голям внос, се оказва уязвима пред лицето на санкциите. Освен това лидерите на световната икономика изобщо не са заинтересовани от поя вата на нови силни конкуренти и ще се постараят да спрат про мишления и технологичния възход в другите страни. Само че всички тези аргументи моментално бяха осмивани, сиреч всич ко това са „остатъци от остарял мироглед“, светът се е проме нил, студената война свърши и „добрият демократичен Запад“ се стреми към всеобщо благо в планетарен мащаб. Естествено, опитът показа, че на тези представи не им е съдено да се сбъд нат. Стана ясно, че търговските войни изобщо не са останали в миналото. Икономическите санкции до ден днешен си остават инструмент за натиск. Оказа се, че в самите САЩ, които тол кова дълго насърчаваха идеите на свободната пазарна иконо мика, президентските избори бяха спечелени от човек, обявил необходимостта от увеличаването на митническите такси и от преразглеждането на търговските отношения с редица други държави. Разбира се, говоря за Доналд Тръмп."