Времето на Йеронимус Бош
Агонията на Стария свят
Престъпният аншлус
Китайското влакче от луна парка
Интервю за портала nakanune.ru
На прага на Новия свят: мрачно утро, огън и стомана
За книгите на А. Проханов „ЦДЛ“ и „Денят“
Капитализмът, антикапитализмът и съдбите на света
Оргазмът на богомолката
„Дългият XVI в.“ е мрачна епоха, която постепенно излиза от не по-малко мрачния, даже може да се каже, зловещ период в историята на Европа: между началото на епидемията от чума – „черната смърт“ (1348) – и началото на „дългия XVI в.“. Но в същото време, когато говорим за историята на средните векове в Европа, не бива да забравяме, че и тази история, както и мно го страници от нашата история, са сериозно фалшифицирани. Представителите на Ренесанса и на Просвещението рисуват цялата епоха на феодализма като символ на мрачно, нединамич но, изостанало общество – нещо, което, разбира се, не е вярно. Феодализмът бил твърде динамична социална система, както бихме се изразили днес, с доста иновации: икономически, фи нансови, технически. Не е случайно, че капитализмът се ражда от разлагащия се феодализъм и в западната цивилизация, която сега умира пред очите ни, е имало две системи: феодализъм и капитализъм. Тези „две гърбици“ са уникален случай в истори ята. Детството на Запада не е Античността, а тъкмо феодализ мът. Много добре го е описал Умберто Еко: „Всички проблеми на съвременна Европа в днешния им вид – демократичното об щество, банковата икономика, националните монархии, самос тоятелните градове, технологичното обновяване, въстания та на бедните слоеве – са формирани от опита на Средновеко вието. Нашето детство са средните векове и ние непрекъснато трябва да ги анализираме.“ (Четеш тези редове и си мислиш: да беше писал само за това, което знае – „Името на розата“, за Средновековието, но като видиш глупостите, които е написал за фашизма и още повече за комунизма, не ти се вярва, че Еко е сериозен автор.)
До края на XIII и в началото на XIV в. Средновековието не е мрачно, а по-скоро светло. От XI до XIII в. Европа прежи вява първата си промишлена революция; навсякъде в Западна Европа строят готически катедрали, има интелектуален взрив; раждат се много нови идеи и схеми, в които се твърди, че вяра та и разумът не си противоречат. И едва в края на XIII в. архи епископът на Париж издава указ, с който забранява 219 „вред ни“ доктрини, които примиряват вярата и разума. „Тъмнината“ настъпва през XIV в. Тя съвпада със социално-икономическа та криза, с фалита на едни от най-големите банки на Барди и Перуци3 и с началото на епидемията от чума, „черната смърт“. Именно тогава е началото на тъмните векове през Среднове ковието.
В средата на XV в. започва разпадането на феодалното об щество. Този процес се ускорява, защото по време на кризата сеньорите опитват да запазят привилегиите си, но не са има ли много възможности, за да направят избор: или да отстъпят част от тях на кралете, или да се превърнат в нещо като богати буржоа и да изгубят много от характеристиките на статута си в полза на низшите слоеве в обществото. Естествено, като класа предпочели монарсите. Затова през втората половина на XV в., по времето, когато живее Бош, в Западна Европа се появяват нов тип монархии: много по-жестоки от традиционните за Средновековието, например Хенри VII в Англия и Луи XI във Франция. Съвременниците ги наричали „новите крале“, но Ма киавели, който много добре е разбрал, че не става дума само за обновяване, а за поява на нещо принципно ново, използва нов термин: Lo Stato – държавата като организиран властови институт."
No comments:
Post a Comment