Детски приказки за Черния козел, Хелиана Стоичкова

Приказката за Черният козел представя на децата един относително семпъл сюжет. Тя е една от най- старите приказки на Хелиана Стоичкова и е писана за най-малките читатели над 6 годишна възраст. Книгата ни разказва за черният козел, който се възгордял и се прехласнал по идеята да бъде предводител на най-голямото стадо в света, защото на него се полагало само най-доброто. Оценката му за собственото му значение била толкова голяма, че той напуснал своето стадо и тръгнал да търси най-голямото в света за да го оглави. Малко по малко историята повежда черният козел през редица срещи с различни животни, които му разказват всеки своя история и в един момент черния козел разбира, че е допуснал огромна грешка. Защото не е важно колко е голяма твоята общност, а други неща са много по-ценни.

Тези приказки умеят да поставят и по-необичайни въпроси. Това ги прави много разнообразни дори когато сюжета е така написан, че да е лесен за проследяване и от най-малкия читател. Историите се разхождат през най-разнобразни теми и така насочват вниманието и провокират въпроси в децата. И това е една много важна тяхна черта, защото най-хубавото, която една книга може да даде на четящият е повода да се замисли над различни въпроси.

В книгата "Черният козел" са включени следните приказки и истории:

Приказка за черният козел
Приказка за малкото птиче, което искало да лети най-високо
Приказка за червея, който поискал да обиколи света
Приказка на бизона за лъва, който тръгнал на конкурс за красота
Приказка за злоядата пираня
Приказка за морското раче картограф
Приказка за слона, който отишъл да се осъвършенства

Една много ярка приказка в тази книга е приказката за злоядата пираня, която не искала да се храни. Историята иска да покаже на децата, че никоя крайност не е хубава и може да доведе до възникването на проблеми. Пираня била толкова злояда, че животните се уплашили за нея и започнали да й носят храна и да я подмамват да си хапне поне малко. Постепенно храната започнала да й досладява и тя започнала все по-лакомо да лапа това, което й носят докато не се стигнало до момента, в който пираня станала ненаситна за храна и започнала да напада дори приятелите си. Защото е хубаво да внимаваме с крайните неща. Не искам въобще да се храня и мисля само за ядене са две неща, които влияят еднакво зле.

Приказките на Хелиана Стоичкова имат за цел не само да забавляват, но и да посочат интересни теми за размисъл. Сюжетите са така организирани, че се наслояват един върху друг и пренасят малкия читател от нещо забавно към нещо сериозно с лекота и съвсем неусетно страница по страница се натрупват добри теми за размисъл и много поуки.

Винаги е добре да гледаме на тези книги като част от една голяма творба, която вече включва над 150 отделни приказки. Част от тях са свързани помежду си, а част от тях стоят самостоятелно вътре за да дадат на децата много широка палитра от сюжеи и теми. Така дори някоя от историите да не е предмет на голям интерес от страна на децата веднага идва следваща история, която ще ги грабне.