Детска приказка за най-добрият приятел на човека, Хелиана Стоичкова

Това е първата приказка написана от Хелиана Стоичкова и тя продължава да стои като един своеобразен пътеводен лъч в поредицата. В приказката се разказва за кучето, което се загубило и помислило, че човека вече няма нужда от него. То решило да потегли на път и да открие нов най-добър приятел за човека. Но колкото и да обикаляло то получавало и от дивите котки, и от голямата акула и от царето на небето един и същ отговор. Няма друго същество на света, което би обичало и би следвало човека както тебе.

Приказката е много миловидна, защото всички гирои в нея имат едно специално отношение към малкото куче. Те са поразени от неговата обич към човека и въпреки, че самите те искат да пазят дистанция от човека към кучето те изпитват откровено възхищение. И към неговата смелост и към неговата всеотдайност.

Както и при останалите приказки и тази вътре в основната приказка са вписани много на брой по-малки истории и приказки, които допълват сюжета:

Приказка за най добрия приятел на човека
Приказка за лакомата зебра
Приказка за мързеливия жираф
Приказка за животното окапи
Приказка за дългоносия делфин и малката акула
Приказка за скаридата и малката рибка
Приказка за сепията
Приказка за крокодила и жабата

В тази приказка са списани други по-малки приказки, които кучето получава като подарък от царете на небето, земята и моретата. Много от тях оставят дълбоки впечатления и са особено добре подбрани. Приказката за сепията е изключително поучителна и се занимава с горделивата натура на сепията, която мислела, че е най-добрата художничка. Тя била толкова самоуверена, че не считала за уместно да участва в каквито и да било състезания с останалите животни. Това й изиграло много лоша шега и тя попаднала в капана на собствената си притвореност до такава степен, че въобще спряла да рисува.

Друга приказка в тази книга, която е поучителна и дори малко необичайна е приказката за дългоносия делфин и малката акула. В нея три котета се подиграват на делфина и акулата и пряват своите умозаключения на базата на това, което виждат. А не е добра идея да съдиш за това кой какъв е само по външният им вид. Делфина бил голям и затова е по-страшен. Зъбите на акулата били големи и затова тя била по-лош ловец. Акулата и делфина дълго слушали размишленията на трите котета и накрая се ядосали.