Така концепцията за пострастежа се превръща в централна критика на капитализма, в това число на модерния зелен маркетинг. Маркетингът е един от най-важните, но и най-пренебрегвани от макроикономиката фактори на икономическия растеж. Тази книга се стреми да запълни концептуална празнина, като теоретично описва и емпирично изследва многопосочните взаимодействия между маркетинг, потребление и икономически растеж. Маркетинг, потребление и икономически растеж хвърля ръкавица срещу убеждението, че единствената легитимна цел на Homo sapiens е все по-голямото притежание и потребление.
Тъй като насърчава закупуването на ненужни стоки, които бързо се изхвърлят и пълнят планетата с боклук, привържениците на пострастежа гледат на маркетинга като на „лош герой“. Тази книга не пести критиките към маркетинговата философия и практика. Но тя стига до изненадващо заключение: маркетингът, един от инициаторите и главен двигател на модерния икономически растеж, единствен е в състояние да натисне спирачките на този растеж. Без макромаркетинг, който да „продаде“ идеята за по-бавна икономика, макроикономическите модели няма да получат широка подкрепа, дори да са обект на добросъвестни политики.
"...По това време постепенно започнах да разбирам, че един от главните механизми, чрез които сегашната социално-иконо мическа система руши природата и културата, се реализира по средством растежа: някои се ограничават да говорят за растеж на БВП, други отчитат и ръста на кредита, на градовете, на мате риалния отпечатък, на разрушителната сила на нашите оръжия. Избрах най-голямото обобщение: растеж на икономическата активност на човечеството, която пряко допринася за покачва нето на демографското налягане (въздействието, което хората със своята житейска и в частност икономическа дейност оказват върху природата). В Унизената Земя отбелязвам проблемите на растежа на поне десет места, но темата остана някак неразвита. За да си изясня въздействието на растежа на икономиката върху природата, обществото и културата, реших да съчетая следва щия си писмен труд със закъсняло придобиване на образовател ната и научна степен „доктор“. Отново неуспешно. През 2015 г. подготвих текст на тема Бариери пред икономическия растеж, който да послужи за зачисляване в свободна докторантура в ико номическия институт. Но в днешния икономически катехизис „бариери пред икономическия растеж“ означава на първо място развенчаване на „лошите“ фактори, които пречат на растежа да реализира пълния си потенциал и така да ни направи по-богати и щастливи. Моята трактовка беше обратната: необходими са нарочни бариери за икономическия растеж, за да се радваме на икономическо развитие. През последните години европейски учени също изследват подобни перспективи (Kallis 2019, Hickel 2020).
Явно все пак нещо се е раздвижило в интелектуалните селе ния, защото скоро след втория дисертационен опит се срещнах с проф. Кръстьо Петков. В последните месеци от земния си път той многократно ме насърчаваше да възобновя усилията си на акаде мичното поприще. Така попаднах на вероятно най-подходящия за мен научен ръководител, проф. Боян Дуранкев. Моят Професор ми оказа огромна и неоценима подкрепа и заедно с него, стъпка след стъпка, изминахме дългия път от смелата идея до завърше ния научен продукт на иконоборческа тема в една противяща се на новото среда. В решителен момент на помощ се притече проф. Симеон Желев, който предложи дизайна на емпиричното изслед ване и проследи реализацията му и обработката на резултатите, след което ме убеди да преструктурирам дисертацията.
Нямаше да мога да се възползвам от знанията и подкрепата на моите академични наставници, ако преди това майка ми не беше посяла в реалния живот разбирането колко низка и вредна може да бъде човешката алчност. „Една шепа страна сме – казваше май ка. – И все не са се наситили, все ламтят за повече. Накрая и себе си ще изядат.“ И това са думи на Тодорка Събева: „Нужно ли ти е наистина това? И с по-малко може.“ Тази книга е поклон пред паметта ѝ."
No comments:
Post a Comment