За филма "Ботев"

 

Гледах филма за Ботев и с удоволствие споделям, че много ми хареса. Обективната истина е, че филмът е много издържан в опита да ни представи самия Ботев. Ние историческият фрагмент приблизително добре го познаваме. На нас винаги ни е било интересно да видим кой и какъв е бил лично той. От малки учим стиховете му, всяка година стоим по една минута прави в чест на делото му с почит към идеята за родина. Защото идеята за родина това е всичко, за което дори днес можем да мечтаем. Какво нещо е колелото на съдбата. Емоционалният момент да стъпиш на българска почва. Да стъпиш на брега на Дунава с една гола мечта и нож в ръка. Да оставиш зад гърба си всичко, което си обичал и да направиш една малка крачка. Изключително силно е припомнянето на думите, че "големите хора правят малки неща, а големите неща се правят от малки хора". Обърнете внимание на този филм. Той има какво да каже.

Удоволствие е да се гледа и е много красив. Навсякъде във филма е пълно с красиви гледни точки, което го прави много интересн. Той разказва не само през сюжета и действията на образите, но и с едни богати пълнокравни картини. И самия Ботев, колко красиви кадри има с него! Ако някога сме си мислили как ли се е държал, как е ходел, как е говорел този филм се доближава изключително много до нашата представа за Ботев. И е приятно просто да го гледаш. Да вървиш заедно с него през опита за осмисляне на бъдещето през друга призма. Онази, в която родната земя е свободна и можеш гордо и свободно да крачиш по нея.

Много е приятно това, че стиховете на Ботев през цялото време се чуват през устите на всички революционери. Подпалени, запленени от общата мечта, но през неговите думи. През онези малки редове, които знаем, но сме забравили да си повтаряме. Те са валидни и днес, филмът не пропуска да ни го напомни. Тези думи, винаги живи трябва да служат като ориентир на душата, емоционални и идващи от сърцето. За какво ни са тези стихове ако не разбираме какво се говори в тях. В този смисъл филмът е един исторически, но и емоционален прочит на това кой е Ботев и какво е означавал за съвремениците си. Как са гледали на него е един много важен детайл. Непоколебимо разтърсващ сетивата. Готов ли съм да оглавя чета? Кого бих последвал, обаче, ако сам той я поведе? Това са много важни прочити на историята и този филм се е постарал да ни ги представи.

Най-хубавото нещо, което човек може да вземе за себе си от тази продукция е да се наслади на възможността да види потока на времето, което е оставило толкова ярка следа в нашето историческо развитие. Какво щеше да бъде България ако хора като Ботев не бяха предприели своите действия? Ако не бяха надигнали глави, не бяха заговорили с висок и отчетлив глас за правдата и за свободата? Времената се менят, но винаги ще има нужда от герои. Затова този филм по един много нежен начин ни сръчква и ни напомня кои са били дедите ни. Какъв завет са ни оставили. Не можем да го подминем без да се замислим за тези неща. Безспорно много красив и безспорно много поетично гледащ на личността на Ботев този филм остава ярък фрагмент от нашата култура и можем само да се надяваме да бъде последван от още много такива.