Интервю с Бойко Ламбовски - Ценен ми е духът зад текста

Светът се променя - как влияе това на твоето отношение към книгите? Станаха ли ти по-ценни или е същото като преди?

Не гледам на книгата като на ценност сама по себе си. Книгата е предмет. Ценно е това, което авторът, писменият човек зад съчинението, ми носи като послание, като дух, като информация, като урок, като споделяне. Допускам, че този тип споделяне на хартия е временно историческо явление. Омир не е споделял на хартия, може би ще дойде време, когато също няма да се ползва хартия. Но споделянето ще остане.

 

След толкова издания, които докосна с длани кои би назовал като любими?

О, трудно е да кажа. „Древногръцки легенди и митове“ на А. Кун, „Вълшебната планина“ на Томас Ман, „И изгрява слънце“ на Хемингуей... Но пак бих отговорил и с това, което казах по-горе. Ценен ми е не предметът, а текстът. По-скоро духът зад текста.  

В тестото на ежедневието какво е малката книга?

Не знам. Малката книга и голямата книга могат да бъдат еднакво важни.

Има ли все още неразказани истории или по-важните в общи линии вече съществуват?

О, никога няма да изчезне нуждата от разказани истории, няма край това.

 

Харесваш ли опитите за търсене на нещо ново?

Харесвам търсенето на нещо ново. Човекът е такова същество, че винаги търси. В тази логика най-важно е търсенето, след него е намирането, а оставането при намереното вече е застой, регрес, заблатяване.

Книгата - цяла вселена - какво е тя за теб?

Носител на чуждата душевност, един от най-удобните начини за споделяне на тази душевност, учебник по живот и учебник за справяне със страха.

Над какво работиш в момента?

Суеверен съм. Не обичам да казвам.

Куриозна история с книга? От онези, които разказваме като анекдоти.

В една стара бъчва, когато бях на 15, на село, намерих купища тетрадки, боклуци и стари издания. Едно от тях беше учебник по литература на Иван Радославов. Оттам научих за Теодор Траянов, Емануил Попдимитров, Николай Лилиев и още символисти. Незабравим спомен.

Какво ще е бъдещето на книгата? Има ли значение оформлението, технологичната форма или носител?

Връщам се казаното в началото. Не знам какво е бъдещето. Вероятно още дълго ще съществува на хартия, но ще приеме леко бутикови измерения. Инак ще има и други носители, а какви ще са те – не знам. Само съм сигурен, че ще има такива.