Речта в портретирането

Всеки персонаж притежава своя собствена характеристика. Тази персонажна характеристика се определя от няколко основни параметъра, за които пишещият трябва да има отговори. Сред тях са мотивацията, произхода, професионалната ориентация, възгледи, страхове, трайни и временни нагласи – всичко, което формира основите на личността на живия човек може и следва да участва в персонажната характеристика. Основна за тази част от работата с персонажа е психологията, която позволява някои аспекти от поведението на хората да бъдат маркирани понякога дори прекалено точно.

Дали на преден план изпъкват физическите му данни, или важни са някакви негови предразсъдъци, които формират начина му на мислене. Неговата професионална ориентация, произход, социална среда са фактори които ще го позиционират така, че ние да разпознаем неговият образ. Дали е фармацевт, който обича да спортува или е политически ангажиран с някоя партия и живо се занимава с пропаганда на нейната адженда. Всички тези посоки, в които може да бъде изграден и представен персонажът се отразяват пряко на неговата реч.

психологическа лингвистика

Ефекта на “рисуване” на персонажа се постига посредством портретна, косвена, и речева характеристика, както и характеристика чрез постъпки и действия. В това изследване ние се интересуваме изцяло от речевата характе-ристика на персонажа.

И тук се появява първият основен въпрос. Художественият образ на персонажа, съчинената личност, която трябва да започне да потребява вниманието на публиката в бъдещата филмова продукция не може да бъде елементарно парцелирана на речева характеристика, после действена характеристика, накрая портретна или косвена. Така нарязани филиите с информация могат да бъдат старателно изучавани, грижливо наблюдавани, но на края на изследването ще се окаже, че резултатът е в различни степени недостоверен. Не за друго, а защото поотделно те не функционират като персонажна характеристика, но като инструментариум, който може да бъде прикрепен на много места.

Ето защо когато говорим за речева характеристика на персонажа ние се вълнуваме от цялостното решение на персонажа и по-точно как това цялостно решение се е отразило в речта.

Образа на персонажа, който все още е тих замисъл трябва да оживее и успешно да изгради своят етос в общия контекст на филма. Той трябва да е толкова жив, колкото са живи представите ни за реално съществуващи хора. Персонажът трябва да бъде устойчив и издържан в една стабилна вътрешна логика съобразена с формата и изразните средства на киното след края на нямото му развитие. За да се постигне тази устойчива характеристика се ползваме от посочените горе приоми на изработка – портретна, косвена, речева и действена характеристики.

Тъй като за сега основният ни интерес е как същността на персонажа се отразява в речта му следва да се обърнем към някои интердисциплинарни области, като социолингвистиката.

Социолингвистиката е щедра в предоставянето на основания да намираме употребата на езика като формираща групи от разнообразен размер и характер с техни отличителни речеви и езикови особености. Тези групи използват езика по собствен начин впрягайки социолекти, професионализми, диалектизми, арго, сленг, койне и други езикови форми на естествените езици.  Това ги характеризира и отделя една от друга. Те стават определими и различими по своят говор, използващ определени езикови средства.

Наличието на форми на езика като пиджин, например, показва, че отделни общности, в случая търговски, са склонни да създадат собствени говорни системи, които се облягат на повече от един език. Тези смесици са следствие от нараснал търговски обмен, навлизане на колонизаторски езици като английски, френски, холандски, испански и други на територията на чужда държава и обособяването на специализирани говори при смесването на местните и чужди говори. Така една ограничена група от хора, работещи на едно пазарище владеят пиджин език, който не се употребява от останалите жители на тази държава, нито от чужденците. Така изучаването на комуникативната компетенция на отделни групи позволява описването на техните регистри (сравнително затворена подсистема от езикови средства, определена от социалната ситуация). Този кратък пример идва да ни покаже, че едно изследване от областта на социолингвистиката може сериозно да помогне на обрисуването на персонаж, който е в специфична социална среда, по-интересно да ни напомни, че не всички граждани на една държава говорят на  изчистен книжовен език. Този елементарен извод е следствие от факта, че много често персонажите от киното са заставени да говорят правилно. Да използват добър книжовен език, което не отговаря на истината и зрителите го усещат. Аудиторията може и да не успее да назове проблема, но със сигурност ще почувства нотка на недостоверност. Такива изводи, въпреки това са субективни. Едни ще приемат аргумента за достоверност, а други ще изискат да звучи книжовна реч. Това е решение, което зависи от художествения контекст, от нагласата на творците, от потребността художествения дискурс да се добрижи до реалността или да се отдалечи. Не винаги това средство ще се окаже адекватно, понякога може да дори да попречи.

Някои дялове от социолингвистиката като социално психологическото направление, например, както и други, достигат и по-близо в изследването на речта като разглеждат индивидуални прояви.  Социално психологическото направление наблюдава взаимовръзките между речевото общуване и различни социално психологически явления като личностни мотиви, социалнокомуникативни стратегии, поведенчески аспекти, ценностна ориентация  и др. Социално комуникативна стратегия, например, може да бъде целенасоченото усвояване на чужд език от страна на индивида с цел той да стане част от определен речеви (езиков) колектив. Това конкретно явление се нарича интегративен билингвизъм.

Като пример от български филм, в който може да бъде открито подобно явление, макар и само в щрихи, се сещаме за принцесата от „13-тата годеница на принца”, която от време на време изпуска фрази на английски език. Прави го за да се причисли към групата на образованите, на важните, на изисканите. За да конституира своята позиция на принцеса с употребата на втори език, което е неприсъщо за селячеството. Във филма това нейно желание е любезно пародирано, което задължително усложнява даването на примери, но ни показва извора на подобна характеристика.

Наблюдават се също проявленията на идиолектите в речта, които са индивидуалната реализация на езикова употреба. С този въпрос се занимават и области на психологията, антропологията и етнолингвистиката. Всички те търсят индивидуални и социално културни маркери в речта на индивиди и групи, които ги детерминират, придават им принадлежност към пол, етнос, националност,  териториално позициониране, социална прослойка, професионална прослойка, степен на образование, конкретно явление и т.н.  Чисто физическите разлики в пола, например, се придружават от езикови маркери, които са силно разпознаваеми в много случаи. Мъжете имат склонност да използват груби думи, жените да обясняват обстоятелствено, защото са по-наблюдателни. Статистически заснето жените имат по-ускорен темп на говорене и много други подобни факти, които се намират извън лесният за засичане тембър на гласа при полова идентификация. При засичане на степен на образованост непросветените боравят с по-беден речник. Възрастните хора, най-често с ниво на образование четвърто отделение се затрудняват с писането и т.н. Езикови маркери от разнообразен характер.

Тук, между впрочем, си струва да отбележим, че натрупването на обстоятелства не комплицира, а допълва, обогатява картината. Не всички жени говорят бързо и обстоятелствено, както и не всички с беден речник нямат образование. Изследванията сами показват, че извеждането на някакво обичайно срещано явление съвсем естествено води и до извеждане на отклонения от правилото. Така един мъж холерик може да се окаже доста извън статистическите данни и да приказва забързано като жена. Също така правилото, че жените са силно езиково адаптивни може да се окаже понякога подвеждащо. Като цяло разработките показват, че при смяна на населеното място жените успяват за броени месеци да се адаптират към местният говор, докато мъжете не само че имат нужда от много време, но може никога да не акомодират говора си напълно поради най-разнообразни причини. Съвсем естествено е тогава да покажем семейство, което се е преместило от село в голям град и двамата съпрузи говорят в различна степен “по градски” и съответно “по селски”. Дали това е от висока степен на важност зависи от контекста, в който трябва да бъдат ситуирани тези персонажи и портретирани.

Силно любопитно е изследването на Михаил Виденов “Идентификация по езика”, което е предназначено за следователи. Криминалистите могат да използват езиковите маркери за да идентифицират анонимен текст, да разберат дали дадено лице действително пребивава в някоя област на България по неговият говор. Докато те се запознават с дял на социолингвистиката, обособен като лингво-криминалистика за да идентифицират правонарушителите, драматургът следва да познава езиковите маркери за да идентифицира пред зрителя образа на персонажа.

Този симпатичен паралел идва да покаже, че зад езиковите маркери, зад регистъра на говорещия, идиолектите, стои отражение на социалната среда, професия, пол, дейности, интереси и т.н. на персонажа които рисуват неговия характер и неговата същност. Речевият акт е ситуативно обусловен избор на езикови средства  за построяване на коректно изказване или текст.

Речта е средството на личността, респективно на персонажа, да се самозаяви какъв е. С речта си индивида може да извършва действия или да участва в действието (по думите на Д. Остин, който разглежда изказванията като локутиви, илокутиви и перлокутиви.)  Персонажната характеристика, съдържаща всички тези елементи както и мястото на персонажа в действието, неговата функция и значимост, речта му е огледало на всичко онова, което е заложено да се съдържа в него. Понякога даден персонаж може да каже само една дума или дори да възкликне, но това да даде изчерпателна информация какъв е и какви са неговите цели, така както е и в живота. Иначе казано речта е мястото където куп информация за него е заключена в относително малко на брой думи.  

“На езика се определя главна роля при кодификацията на социокултурните норми и нормите на социално поведение”.

(“Малка енциклопедия по социолингвистика”, Ангел Пачев, стр. 55)

Съзнавани и несъзнавани области от нашият характер излизат на бял свят и се превръщат в знак за нашето фактическо съществуване посредством речта.  Още повече истинската свобода, която е незавършена в действията ни, ограничена и постоянно обрамчвана от обществените норми, е далеч по-свободна в нашата реч, в която ние можем да вербализираме намерения които не сме способни да осъществим. Още по-вълнуващо става, когато вземем предвид езиковите грешки по Фройд и отбележем, че човек посредством речта си много често изпуска информации, които не би искал да достигнат до събеседника му. Един от любимите ми примери е на английски език. Любезен изследовател посочва в дневниците си, че преди лягане съпругата му направила повече от любопитна грешка.

Вместо да каже:

Shut the bed room door. (затвори вратата на спалнята)

Изрекла:

Shut the dead room bore. (~ затвори мъртвата стая на отегчението / затвори стаята на смъртното отегчение)

Така и най-тайните ни помисли биха могли да излязат в речта ни под формата на грешки по Фройд, което е стимулиращо средство за покажем персонажите си в дълбочина.

            Така психологията, социолингвистиката и куп други науки ни дават допълнителни идеи как точно да обрисуваме и представим нашите персонажи. 

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"