Език

Когато говорим за език по необходимост се налага да споменем, че ние ще боравим със знаковата система на естествените езици.

Естественият език е езикът, приет за книжовен, общовалиден и поради тази причина общоизвестен. Естественият език е родният език – български, френски, италиански. Неговата употреба е конвенционално приета от всички членове на обществото, в което се е наложил.

Езикът, съвсем накратко, е изграден от звукове, морфеми, думи и изречения, които се наричат езикови единици, които образуват езиково равнище. Единиците от тези езикови равнища образуват единиците от по-високо равнище. Звуковете образуват морфеми, морфемите думи и т.н. Така се формира езиковият фонд, който служи за общоприет код, който да опосредства речеобразуването. 

Естественият език е резултат от колективни натрупвания и притежава склонността да се обогатява, да губи части и да се налага над други езици. Тези процеси до някъде имат отношение към нашата работа, защото тъкмо разбирането на езика като модифицираща се система ни помага да приемем, че неговото богатство не е нито от вчера, нито че неговата конвенция е статична. Да, конвенцията му е статична по отношение на синхроничното изследване, което правим в момента, но в диахроничен план езика се развива. Веднага можем да приложим пример с думата “Другарю” и съответно “Другарко”, които ще срещнем в голяма част от българското кино заснето през периода на социалистическо управление, които днес са натоварени с по-различен смисъл а и твърдоглаво излизат от употреба. Даже можем да кажем, че почти не се използват. В този смисъл езика като конвенция от днешния ден не може да пренебрегне, дори да ни се иска, факта, че разглежданите филми все пак са създадени в друг период и поради тази причина самите думи като знаци са натоварени по съответният специфичен начин. 

Тъй като не е задача на това изследване да прави подобен анализ за нас ще бъде достатъчно тогава, когато е необходимо, да отбележим съответната промяна в разбирането на даден езиков знак. Например случая с думата “Другарю” е доста проблемен тъй като пред нас се изправя следното за разрешаване: какъв трябва да бъде прочита на тази дума в контекста на произведението, което отразява дадена социалистическа действителност? – Прочит от гледна точка на социалистическата действителност, в която съществува думата с конвенционализиран смисъл или прочит от гледна точка на съвремието, в което значението на думата е натоварен с допълнителен смисъл. На този въпрос ще си отговорим с помощта на семиотиката, която помага да разграничим дискурса на произведението от действителността, в която е създадено то и действителността, в която се намираме ние. За сега ни е достатъчно да разглеждаме езика като система от думи, с които речта борави и с които речта се реализира.

            Когато говорим за естествена езикова система в синхроничен план е необходимо да споменем отново книжовният език,  който се стреми да я ползва според всички установени от граматиката правила. Училищата, медиите и обществените институции се стараят да го налагат употребявайки го „правилно”. Понякога дори прекалено правилно. Примери за прекомерното взиране в тази правилност има много и те всички се обявяват в защита на книжовния език макар да затрудняват обществото, което винаги се старае да намери по-лесни и преки пътища за говорене.

            Книжовният език е езикът на който трябва да говорим, но ако всички персонажи говорят правилно няма ли да се усъмним в достоверността им? За да достигнем достоверност при изграждането на речта на персонажа се налага много често да създадем изкуствено дефекти, които да го слеят с реално говоримия език. Твърде изисканата правилност също може да се използва но за далеч по-претенциозни персонажи със съответна персонажна характеристика, която сама налага книжовна реч. И така правилността и неправилността на употребата на книжовния език може да се използва като инструмент в ръцете на сценариста.

            Но когато говорим за езика като система е необходимо да споменем също и диалектите и социолектите и професионализмите, които са част от естественият език, с който боравим, когато работим над речта в киното. 

из докторантура на Хелиана Стоичкова
"Моделиране на Уникалността - Функции на речта в изглаждането на атрактивни персонажи в българската сценаристика"