Дилън Томас и малко за неговата светлина - Итерстелар

Do Not Go Gentle Into That Good Night, 
Rage, rage against the dying of the light...
1951 

Дилън Томас ни остави няколко наистина красиви бисера, които носим с нас по пътя ни и към светлината и към тъмнината. Откъси от това стихотворение бяха използвани във филма Интерстелар и тежестта на посланието, смисъла на борбата за оцеляване, за съхраняване на светлината са илюстрирани наистина по един много красив начин. Може да се каже, че като един постоянно повтарящ се рефрейн неговите стихове отекват през празната тъмнина на космоса - същият онзи космос, в който и ние самите се носим на нашият космически кораб - нашата Земя. Наш дом, наше убежище в дебрите на необятното.

За съжаление Дилън Томас загива твърде млад заради проблемите си с алкохола. При едно от посещенията си в Америка му прилошава, изпада в кома и умира на 39.

Дилън Томас

Не си отивай кротко в тъмнината!

Пред здрача да беснее старостта!

Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Мъдрецът, в края си приел съдбата

не смогнал с реч да освети нощта,

не си отива кротко в тъмнината.

Добрият мъж, изхвърлен от вълната,

оставил крехките си дни в ширта,

вие срещу смъртта на светлината.

Безумецът, възседнал синевата,

разбрал, че сам е внесъл тук скръбта,

не си отива кротко в тъмнината.

Суровият, прогледнал в слепотата

за метеорите на радостта,

вие срещу смъртта на светлината.

И ти, мой татко, сам на висотата,

ругай, ридай с плача на яростта!

Не си отивай кротко в тъмнината!

Вий, вий срещу смъртта на светлината!