Няколко основни мотива могат да бъдат изведени когато говорим за цел на общуването с приятели:
- Да чуем/кажем нещо с цел да се забавляваме, да се посмеем – клюки, вицове, общи неща граничещи с казването на едно голямо нищо, но забавни
- Да чуем/кажем нещо полезно от битов характер, да споделим съвети, хитрини, натрупан опит от разни ситуации
- Да чуем/кажем нещо ново свързано с професионалната ни област
- Да споделим как се чувстваме
- Да чуем/кажем нещо, зад което да скрием не само себе си, но всичко, което е свързано с важните за нас неща
- Да чуем и кажем за да доминираме
- да чуем и кажем за да извадим някаква комерсиална полза
Има ли още? И да има това са няколко основни мотива, с които влизаме в общуване с нашите приятели. Да се забавлявам, да науча, да скрия, да споделя, да демонстрирам нещо – общуването може много бързо да се прелее от удоволствие в натоварващо и неприятно уравнение с пресмятане, наддаване, изваждане, деление и умножение, които са пълна глупост ако говорим за приятели, но винаги ще се намери някой на масата, все някой, който да започне да събира и да изважда...
И от опита става ясно, че точно в тези моменти най-ценни са хората на масата, които умеят да говорят празни, неангажиращи приказки – забавни и разтоварващи. Те умеят да сменят темата в подходящия момент, знаят как да се изплъзнат от скобите на сериозните разговори и са живо спасение в критични ситуации на общуването.
Защо общуваме? Ако ни дадат текст, в който са записани всички неща, които ще се кажат по време на една вечеринка - дали ще отидем?
No comments:
Post a Comment