"Онтологизация на Прага" разработка на Мария Велкова

Курсова работа на Мария Велкова 
София, 2010 г.

В тълковния речник на българския език може да се намери значението на думата праг. Като първо и основно значение е дадено „1. Неголяма част от дърво долу на входната врата.”, следват „2. Долна част от входния отвор на къща.”, „3. Прен. Вход.”, „4. Скална издатина в реката.” и „5. Прен. Спец. Предел, граница.”

Прагът по същността си се явява разделител на пространството. Но пространството е всъщност съотношение на различни предметности, то не е празна определеност, а самата определеност на нещата. Прагът е границата на две системи от предметности, които се съотнасят една към друга. Изключително важно за онтологизацията на даден предмет е установяването на неговото битие – а именно, че предметът е. При първата си среща с прага, човекът не знае какво той е, а само, че е. В акта на познание този предмет става все по-определен – по функция, по качество, по форма. Предметът съдържа в себе си своите граници, които го отделят от всички други предмети и в процеса на опознаване на тези граници, той става все по-ясен и определен. Границата на предмета е средата между него и другото нещо, в която те престават да съществуват. Те имат своето налично битие вън един от друг. Границата им е едновременно начало на тяхното небитие и елемент на тяхното налично битие. Свойствата на предмета се разкриват чрез времето и дейността. Нещо има една или друга свойственост, доколкото е под външно влияние и е обхванато от отношения. Във времето предметът придобива освен иманентните си свойства и свойството мислимост, което значи, че прагът става реален предмет, едва когато човекът започне да го мисли като такъв. Прагът се оказва социално отношение и по този начин той става действителност.

Същността на прага се състои в мисленото разделяне на дадено пространство (мислено е, тъй като пространството е всъщност неделимо цяло) на две – „тук-там”, „вътре-вън”, „свое-чуждо”. Това абстрактно разделяне произлиза от нуждата на човека да обособи „свое” пространство, което да е различно от другите пространства и в което да се чувства сигурен, защитен и спокоен. Поради необходимостта на човека да обособи такова място и при наличието на вече оградено пространство (например пещера, къща, колиба, палатка и др.), се появява и идеята за прага, която се свързва с входа към отделената територия. Смисълът на прага се състои в двете смислово и ценностно различаващи се пространства – „вътре” и „вън”. Тези две територии се свързват (и разделят) чрез входа и респективно прага. Вход и праг се оказват неделими – ако е налице врата или вход, то неминуемо трябва да съществува и праг, независимо дали е ясно очертан или не. Прагът би могъл да бъде дървена летва или подредени камъчета, т. е. нещо издигнато над земята или начертана линия, може дори да не е обозначен – а да е например мислената права, която свързва двата долни края на входа.

Поради необходимостта от такъв предмет – разделител на пространството „вътре-вън”, човекът изгражда чрез мисълта си визията за това, какво трябва да представлява той в реалността, за да изпълнява желаните функции. Така предметът трябва да е различим за другите хора като граница между две пространства. Ако човекът, който я поставя (границата), е наясно, че тя съществува, макар и само като мислена линия, то не е сигурно, че другите хора изобщо знаят за нейното наличие, и именно поради тази причина е необходимо човекът да създаде материален образ на тази мислена линия. Материалът, от който се изработва прагът не е от особено значение – той може да бъде направен от дърво, метал, пластмаса, може да бъде и просто подреждане на камъни в редица пред входа на пещера или начертаване на линия. Същностно важното и определящото характера на прага е поставянето му на входа на пространството „вътре”. Това е именно мястото, на което прагът е праг. Поставен където и да е другаде този предмет би бил безсмислен и неопределим като нещо полезно. Ако бъде видян извън контекста, който му придава същност, а именно входа, прагът изобщо няма да е праг, а някаква летва или просто обикновено парче от определен материал. Този предмет е необходимо да бъде на своето място, за да бъде разпознат и мислен като праг. По този начин се получава двойствена връзка – прагът е праг, само когато има вход и винаги, когато има вход има праг. Двете неща са неразривно свързани.

Условие за изграждане на праг е наличието на пространство, което да е определено като граница, някакво място, което е избрано да отделя два свята, носители на различни характеристики – били те на дома и чуждото, на свещеното и профанното, на живота и смъртта, на познатото и непознатото. Прагът е предмет, обозначаващ границата между две пространства и същностните различия между тях. Наличното битие на прага се постига с „поставянето” му на определеното за граница между „свое” и „чуждо”, „тук” и „там”. Поставянето на прага всъщност „създава” защитеното и сигурно пространството, то се „прави” от прага.

Разделението на пространството на „вън-вътре”, „свое-чуждо” се определя от необходимостта човек да подреди света и да се ориентира в него, поради което непознатото и далечното, необхванатото от човешкия поглед пространство е самата възможност за друго битие. Ако домът е подчиненото на човешкия порядък съществуване, то всичко отвъд него се мисли като изложено на вредоносни сили. Прагът е едновременно границата, която отличава и противопоставя два свята, но също така е и място, където тези светове общуват, където може да се извърши преходът от профанния към сакралния свят. Той има и особена роля при разграничаването на човешките общности. Прагът отделя "своите" от "чуждите", принадлежащите на дома от приходящите. На прага се осъществяват срещите и разделите.

Прагът е необходим на човека, за да предпазва отделеното място от навлизането на зли сили или опасности – прагът се мисли като възможен ограничител, който да възпрепятства проникването им в ограденото пространство. Представата за този предмет се свързва с преминаването от един свят в друг и промяна на цялата реалност. Прагът отделя „своето” от непознатото и чуждото, като по този начин символично определя границите на сигурното, защитеното и в много случаи свещено пространство. Този предмет има магически и символичен характер на препятствие, на „защитник”. Специално място в домовете на древните хора е заемал прагът. В езическите времена там е бил закопаван прахът на починалите, а след това прагът се превръща в място, обитавано от родовите духове. В традицията магическите защитни функции на прага могат да бъдат подсилени чрез поставяне на различни предмети в близост до него – торбички със сол, билки, подкови, кръст и др. Има редица поверия, свързани със символиката на прага. Множество ритуали съпровождат преминаването на домашния праг: покланят му се или падат на колене пред него, благоговейно го докосват с ръка и т.н. Прагът има своите „пазачи“: божества и духове не позволяват проникването както на човешката зложелателност, така и на демоничните и болестотворни сили. Именно на прага се принасят жертви на божествата пазители. Смята се, че понятието „праг на вратата” се е появило от келтския обичай след вършитбата събраното зърно да се съхранява в дома като отдолу на входната врата се е поставяла „дървена панела”, „за да не избяга зърното”. На някои прагове се поставят скулптури, които изобразяват определено състояние – застрашителни същества, копиеносци и др. Те имат за цел да покажат и подчертаят, че прагът е нещо важно и не всеки може да премине през него. Друг обичай, свързан с магическата символика на прага, е подливането с вода, което носи късмет и успех на напускащите дома.

В днешни дни символиката на прага като разделител на пространствата на уреденото и хаоса е запазена, но и служи като архитектурен елемент, който се използва за украса и придава завършеност на вратата. В архитектурата входът на къщата се подчертава на концептуално ниво, за да покаже на идващите, че прагът е именно там, а не на друго място. За тази цел се използват разнообразни архитектурни елементи като козирки, украси, стълбища, колони и др. От практическа гледна точка изпълнява и функцията на спиращ въздушните течения предмет, нещо като уплътнител.

Прагът може да бъде качествено определен по отношение на материала, от който е направен – метален, пластмасов, дървен, каменен и др. По отношение на цвета – черен, кафяв, жълт и т.н., формата – обла, плоска, вдлъбната и др. Количественото определяне на прага може да бъде направено по отношение на неговата дебелина, широчина, височина, дължина.

Прагът, както всички предмети, според Хегел, влиза във взаимодействие с други предмети в своето налично битие и се изменя под тяхно въздействие. Хората, които стъпват по него, въздухът, водата променят качествените му характеристики – той може да се изтърка, избелее, износи, счупи. Всяка количествена промяна води и до качествена промяна.

Предметната онтология се занимава с небитието, възникването, съществуването и изчезването на нещата. Тя проследява тяхното ставане, свойствата им, границите, качествата им и тяхното количествено определяне, тяхната мяра. Онтологизирането на предметите позволява на човека да види всички техни страни, да опознае същността им, изменчивостта им. Посредством принципите на онтологията се осъществява актът на познание и определяне на всеки един предмет от човешкия свят.