Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния


Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния
Автори: Алън и Барбара Пийз
1999 г.
318 стр.

Тази книга изглежда като книгите от рода на „128 начина да бъдем по-успешни”, но съдържанието й е структурирано добре и е всъщност много забавна. Вярно е, че е старичка книгата, но вътре има една група от бихейвиористични анализи близки до бисери – проблема на жените с пътната карта, проблема на мъжете със слушането, проблема с еднопистовото и многопистовото мислене и куп други аспекти на контактуването между половете, които могат спокойно да ви разсмеят.

Двама съпрузи лежат в леглото. Жената си мисли:
- Ето той не ме обича вече. Мълчи. Сигурно съм остаряла, сигурно си има любовница, сигурно приличам на майка си и го дразня. Как отминаха годините, вече не съм секси и той не ме забелязва. А може и да ми е сърдит за нещо. Лежи до мен и не казва нищо – Определено не ме обича вече.
Мъжа си мисли:
- Тая муха как точно е кацнала на тавана и защо не пада?

Бихейвиористично демонстрирани са някои разлики и някои прилики между половете. Не трябва да се доверяваме напълно на книгата – тя в крайна сметка дава окрупнена картина, разгръщаща се над статистически добити данни за двата пола. Не всички женки не могат да се оправят с пътната карта и не всички мъже разговарят безизразно, не всички мъже са неспособни да слушат многопланово. Почти всички двойки, обаче, имат проблем с вдигнатия капак на тоалетната чиния – истински феномен на семейното битуване.

Понеже е бихейвиористичен анализ на половете книгата е подходяща за графа Психология, но като четиво тя е много лека, забавна и приятна за четене.

2 comments:

Лили said...

Въобще не ми харесва тази книга, с половинката си направихме всички тестове картинки и излезе точно обратното както пише в нея. Да не говорим че повечето написани тези ми звучат като отживелица. Определено за поколението на родителите ми би им била интересна, но за нашето еманципирано женско общество да казват че жените не им работи предното дясно мозъчно полукълбо и заради това не се орентират... това е някакъв абсурд. Все повече мъже живеят отделно от родителите си и се справят с продуктите в хладилника, прането, гладенето и т.н., за което го пожелавам на всички, защото няма нищо по-хубаво от това човек да е самостоятелен. И както и вие пишете не всички женки не могат да се орентират по карта ... ;)
Да добавя, че мнението ми е такова, не защото съм жена. За сравнение и на половинката тази книга му се стори леко глуповата.

Stiar said...

В интерес на истината книжката беше забавна на някои места, но наистина като всяка книга, която се опитва да демстрира разликите и приликите между жените и мъжете и тази залита в някакви посоки. Аз лично много се смях на примерите с мухата, когато жената си мисли какво ли не, а съпругът й просто зяпа някаква муха на тавана. Просто беше забавно, но не бих повярвала в никакъв случай, че един мъж е толкова плоско същество, а една жена толкова драматично тревожна и объркана.
Да, книгата, все пак, не е най-доброто, което може да бъде прочетено за жените и мъжете.

Най-четени материали